1963 година. Бляскавият кинофестивал в Кан, където големите имена Федерико Фелини, Алфред Хичкок, Клаудия Кардинале, Жана Моро, Грегъри Пек, Бърт Ланкастър показват своите шедьоври. И в тяхната звездна компания - нашият филм "Тютюн" - драма, романтика, жажда за богатство и власт, съпротива срещу установения ред.
На червения килим пристъпва Невена Коканова, а към нея забързано тръгва председателят на фестивалното жури, писателят Андре Мороа. Целува й ръка и й казва: "Вие ме развълнувахте!" - впрочем нещо неприето дотогава - преди да се раздадат наградите председателят на журито да поздравява актьори или режисьори. А след като гледа българския филм, един шведски журналист възкликва - "Не сте ли съгласни, че главната героиня е по-красива от София Лорен?!"
Но още преди този звезден миг, "Тютюн" се е превърнал в събитие в обществения живот в България. По брой на зрителите достига четвърти резултат в историята на българското кино до онзи момент - с невероятните 4 млн. и 300 хиляди зрители.
Кинолентата е заснета по романа на Димитър Димов "Тютюн". През 1952 творбата е разгромена от литературната критика, а авторът му е наречен буржоазен писател. Лично Вълко Червенков защитава Димов, но цената на тази защита е добавянето на нови страници в романа. И на нови герои.
Филмът е заснет през 1961г., режисьор е Никола Корабов, оператор е Въло Радев, музиката пише Васил Казанджиев.
Работата си над сценария по филма Корабов нарича „игра с огъня“ - не само заради сложността оригиналният текст да бъде преведен на езика на киното, но и заради мъчителната съдба на самия роман. Той признава, че докато продължават критиките към Димов, той искрено му се е възхищавал...
Изборът на Невена Коканова за ролята на Ирина също е част от драматичната история на лентата. Членовете на Художествения съвет смятат, че младата стажант-актриса от Ямболския театър е неприемлива за образа на Ирина. Някои наричат нея „невзрачна“, а режисьора - „безумец“. Засипват го заплашителни писма, подложен е на безпрецедентен натиск.
"Викнахме Коканова за проба на Лила" - спомня си Корабов. - "Но виждам, че тя излъчва огромен чар. Без да го осъзнава. Дай да направим една проба. Да видим дали ще се получи. Невена е руса, направихме я черна, тя е по-ниска, повдигнахме я. И така, с някои провокации опитахме част от сцените. Помагаха ми всички и нещата станаха”.
В киносредите това се приема с упреци и въпроси - как Корабов ще изтръгне от това момиче дълбоките женски качества на Ирина? Към ролята имат интерес и популярни за времето си актриси. Част от художествения съвет подкрепя Невена, повечето са против. И тогава с думата на един човек приключва драмата. Авторът на романа Димитър Димов избира Коканова...
