„Приятел ми е литературата, но по-голям приятел ми е свободата в подхода към нея.”

„Нас, учителите по литература, ни притискат поне четири тегоби. Едната е всеобща, споделят я всички учители. Това е двуценността на образа им, която българските стилове и правопис добре представят в поредицата Учител - учител - даскал. Преклонение, съчувствие, насмешка, презрение, омраза - ето букета от чувства, който краси учителството през хилядолетията. Според нашата вероятно идеализирана представа през Българското възраждане учителят е бил на особена почит (за разлика от днес, може да въздъхнат някои). Тъкмо тогава, около 1843 г., Петко Славейков като кандидат-учител научава, че според някои големци учителят стои по-долу от селския говедар - "Дя й то да си гуйдар, дя й да си даскал" - казва му един от тях.”

„Художествената литература търси в битието противоречията, противоположностите, неопределеностите и където не ги намери, сама ги създава.”

„Литературоведската футурология веднага ще бъде заподозряна, че ще говори празни приказки. Нека хуманитаристът, който не говори празни приказки, пръв хвърли камък върху нея.”

„Преподаването на литература притиска младия човек. Обявяват му: еди-кои са големите поети, другото може и да не четете. Предлагат му и кое от тях да се чете, а кое не, и трето, предлагат му значение на произведението: "Ученици, "Хаджи Димитър" значи това и това..." Във всичко това има степен на неизбежно насилие, както във всяко обучение. Но по отношение на литературата това е особено мъчително. Да насилвате ученика да учи таблицата за умножение е едно, а да му кажете "Повестта "Гераците" значи това и това", е много досадно. Литературата копнее за многозначност на възприятието.”

„В България има цигански проблем, остър, който го има в малко други европейски страни. Говори се за тяхната бедност, непросветеност, професионална неподготвеност, нежелание за работа. Живеят в нечистотия, в много лоши битови условия и тук идва въпросът за циганската престъпност. Бързам да добавя, че тяхната престъпност, в сравнение с българската, е нищожна. Това, което правят български големци, в сравнение с тях циганите са кокошкари.”

„За мен по-важно е всички ние да знаем механизмите на лъжата, постигани чрез езика.”

„Разпространяването на писмеността явно е помогнало много на църквата и държавата. Щото държава и църква – в по-модерния смисъл от гръцко-римския период – без писменост заникъде не са. Държава и църква хвърлят око на такива ценности и ги приобщават, тоест обсебват ги, вземат ги. Църквата ги обявява за светии – има съображения и основания за това.”

„Мразя да се приобщавам към каквато и да е идеология, предпочитам да мисля с главата си.”

„Това, че исканията на българина са главно икономически, е много тъжно. Той още не знае да се бори за правата си, затова са му бедите.”

НИКОЛА ГЕОРГИЕВ - професор по теория на литературата, познавач на структурализма, любим университетски преподавател на поколения филолози, роден на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва българска филология през 1961 г. в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е лектор в Чехия, Русия, Австрия, Великобритания. Автор е на редица изследвания, като най-известните му са: "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)",  "Анализ на лирическата творба", "Нова книга за българския народ",  "Сто и двадесет литературни години", "Цитиращият човек в художествената литература, "Името на розата и на тютюна". Носител е на Хердерова награда за 2000 г.

 

Коментари  

+1 #2 елла 21-04-2016 12:16
Боян Панчев. Моля, не се бъркайте на Господ в работата! Не може някой да носи отговорност за нечия смърт, освен ако не е умишлено убийство. Обвиненията - в съда. Еех, все ще се намери някой със стаена мъст , който да се изака на метеното
Цитиране
-3 #1 Боян Панчев 25-11-2015 19:25
Моля, припомнете на проф.Георгиев смъртта на проф. Иванчев и дали въпросният интелктуален гуру (Н.Георгиев) не чувства отговорност за същата, докато разсъждава върху проблемите на всемира и на България.

Боян Панчев
e-maiл:
Цитиране
  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“

Астрид Линдгрен, шведска писателка, родена на 14 ноември преди 111 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).