Автора, автора

У нас нормативната соцкритика го беше забранила. В СССР го обявиха за  “антикомунист”, без да е бил такъв. Играеха го рядко дори в родната му страна.

 

Въпреки че е самоук открива и създава нов жанр - хоро за духов оркестър.

„Мариус Донкин е голям актьор. Защото той играе текста, имайки дълбоки свои вътрешни причини”, сподели френско-белгийският драматург и писател.

Той оставя дълбока следа в историята на световната рок музика. Заедно с Пати Смит композира хитовете "Dancing Barefoot", "Wave, Ask the Angels", "Radio Ethiopia" и "Pumping".

Автор е и на музика за филми, някои от които са се превърнали в класика: „Цирк“ – 1962 г., анимационен филм, „Бягство в Ропотамо“ - 1973 г., първия български игрален филм - мюзикъл, „Здрачаване“ – 1976 г., „Пътешествие със сал“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Да обичаш на инат“ и др.

„Благодаря на господ че мога да пея, да свиря и да пиша песни на тази възраст“, казва музикантът на 75-годишния си рожден ден, когато издава и нов албум.

Той се стреми към едно: към съвършенството. По тази причина той дълго време гастролира из градовете на Европа с два собствени рояла и акордьори, които да ги настройват, независимо от факта, че разходите около това често пъти превишават самия хонорар, получен за изпълненията му.

 

По повод 100 години от рождението му.

 

 

Именно чрез неговото име светът чува и се убеждава, че в малка и неотдавна освободена България се раждат необикновени таланти и се създава култура на световно равнище.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.