Големият литературен киритик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист и общественик проф. Никола Георгиев почина на 81 години, съобщи "Дневник", като цитира БНТ.

Роден е на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва гимназия в София и българска филология в Софийския университет. През 1972 г. защитава дисертация на тема "Лириката. Развой на понятието. Същност".

Започва да преподава теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1962 г. и остава там повече от 45 години. Лекциите на проф. Георгиев привличаха като магнит студентите – винаги имаше правостоящи и седнали на пода. Преди промените е смятан за дисидент, а през 60-те години има опити той да бъде уволнен заради обвинения, че преподава "разни буржоазни идеи".

Става доктор на филологическите науки с дисертация на тема "Цитиращият човек в художествената литература" (1995) и професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител е на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 - 1995) и лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания.

Доктор хонорис кауза е на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Носител на Хердерова награда за литература (2000) и на Националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков".

След 10 ноември 1989 г. получава покани да бъде посланик, културно аташе и дори президент, но той отказва.

За неговата 80-годишнина излязоха два тома с негови текстове – "Литературни похождения".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.