ИВАН ДИМИТРОВ, "Дневник"

На 23 септември от този свят си отиде проф. Никола Георгиев. Носителят на Хердерова награда за литература (2000 г.) преподаваше теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски" повече от 45 години. Той беше критичен към всяка власт - по времето на комунистическия режим е обвиняван, че преподава "буржоазно литературознание" и са правени опити да бъде отстранен като преподавател. След 10 ноември 1989 г. получава покани да бъде посланик, културен аташе и дори президент, но отказва.

Едно от нещата, на които учеше студентите си, беше да не спират да подлагат на съмнение хипотезите си и винаги когато стигнат до някое "ново откритие", първо да си зададат въпроса: "И какво от това?" Беше известен като ексцентрик, а лекциите му бяха посещавани от студенти от различни специалности.

Цитати от интервюта, които проф. Никола Георгиев е давал през годините:

"Съвременната българска политическа класа, подражавайки твърде много на Запада, въвежда в България свой новоговор. Комунистическият режим си създаваше свой новоговор. Сега на нас се натрапва друг новоговор и ще е жалко, ако българите приемат този речник. Нека си остане в устата на управляващите. Много са причините. Едната е да се почувства, че управлява нов режим. Да махнем думата "започвам" и да въведем "стартирам". Да не е "завършвам", а "финализирам". Вместо "предлагам идеи" се въвежда "инициирам". Вече излезе речник с около 5500 такива думи, ковани в българския новоговор. Друга причина е снобизъм и парвенющина. Да не съм прост човек и да кажа "пряко", затова ще кажа "директно". Много са подбудите за промяната на езика. Той е нещо, което е обречено на промяна. Днес само интелигентен човек може да чете български книги от ХVIII век и само специалист може да чете български книги от IХ - Х век. Така е и в Англия, така е навсякъде. Езикът е обречен на промяна и, второ, обречен е да се греши с него." ("24 часа", 2011 г.)

"Обръщам се към сънародниците си: когато чуете нещо и усетите в него гласа на управляващата полуидеология, не му вярвайте и го отминете с добре отворени уши. Чуйте какво казват, за да му се противопоставите." ( телевизия BiT, 2016 г.)

"В литературознанието виждах една от възможностите да се съпротивлявам на комунистическата идеология." (БНР, 2017 г.)

"Когато предишният вид отслабнала или не цензурна машина отслабна още повече, литературата престана да бъде средство за борба с властта. Което е за нейна беда. Но още по-голяма беда – литературата престана да воюва вътре в себе си. Най-силните места в историята на българската литература са битките. Ботев срещу част от тогавашната литература. Другата голяма битка – младите срещу стария, 50-годишния Вазов. Литературен живот, в който няма борби, е полулитературен и полуживот." (БНР, 2017 г.)

"В България имаме склонност към евфемизъм, към замазване на лошите неща с названия, които малко ги разкрасяват." ("24 часа", 2011 г.)

"Политическият елит иска да придаде на действията си човечност, доброта. А това се постига, като замени разбираеми думи с неразбираеми." ("24 часа", 2011 г.)

"За да се създаде един народ, той трябва да се скара с някой друг." (TV7, 2012 г.)

"Според едно наивно мислене писмеността обединява народите. Според едно скептично мислене тя ги раездинява. Защото когато видя китайско писмо, болката ми е, че не го разбирам." (TV7, 2012 г.)

"Същинското ми (бел. ред. - препятствие) беше художествената литература. Препятствие и подтик. Що е тя, кои са нейните решими и нерешими въпроси, редно ли е да се преподава и ако се преподава, как? "Ще си отида от света, тъй както съм дошъл – бездомен" – казва поезията. "Ще си отида от света, тъй както съм дошъл – литературоведски безпросветен" – казва прозата." (списание "Филологически форум", 2016 г.)

"Моя скромност мина през няколко полета на литературознанието. Минах и през така нареченото (от мене) тревожно литературознание, а сега се занимавам с така нареченото (от кого ли?) насмешливо литературознание." (списание "Филологически форум", 2016 г.)

"Всяка ценност си има кусурите. И стихотворението "Хаджи Димитър", и романът "Под игото" имат великолепните си свойства. Учителят по литература добре ще е да сочи калпавите места в произведението. Да не възвеличава литературата." (БНР, 2017 г.)

"Аз съм с детинската вяра, че човек трябва да бъде оставен да избира." (БНР, 2011 г.)

"Ние сме привикнали с писмеността, а би могло да бъдем и критично настроени към нея. Броят на езиците днес е неустановим, но се говори някъде за около 4-5 хиляди езика. От тях около 300 имат писменост. Всички останали от мое гледище са свободни - мислене свободно, памет богата." (в. "Култура", 2010 г.)

"Започнах и завършвам с признанието, че не мога да назова качествата, нужни на литературоведа." (списание "Филологически форум", 2016 г.)

 

Заглавието е на skif.bg

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.