Паметна плоча на Златан Станчев - един от основателите на Старозагорската опера и първи неин хормайстор, е поставена до официалния вход на Операта (с лице към Античната улица). Тя е изработена от старозагорския скулптор Наско Настев.

До плочата са изложени платна с фотодокументална изложба за делото на Станчев, подготвена от гл.ас.д-р Емилия Жунич.

ЗЛАТАН СТАНЧЕВ е роден на 25 март 1877 г. във Варна. Завършва музикалното си образование в Одеса. Назначен за е учител по музика в Девическата гимназия в Стара Загора на 24.10.1905 г. Станчев ръководи смесен и мъжки хор при Музикалното дружество „Кавал“ , голям хор при дружество „Театър“, големи граждански и смесени хорове. С всички тях изнася хорови фрагменти, действия от опери (“Вълшебната флейта“, „Кармен“, „Фауст“, „Гергана“ и др.) и цели оперетни заглавия (“Двамата тюреновци“). Диригент и основател е на хорове при храмовете „Св.Богородица“ и „Свети Димитър“. Основател и първи хормайстор на Опера Стара Загора.

На 22 март 1928 г.  Златан Станчев е сред учредителите на „оперна дружба под името Районна опера – Стара Загора с център Стара Загора и район за обхождане Бургас, Търново и Пловдив…Основаването на операта става на 22 март-първият ден на пролетта. Златан Станчев обучава допълнително и много хористи с изявен талант – братята Димитър и Борис Христови, Димитър Божков, Панайот Димитров-Отето, които в последствие са солисти на Софийската опера, Тодор Мазаров започва пътя си от сцената на Старозагорската опера, Ничка Хаджимитева-Баталова, Руси Белчев и Йовка Бунарджиева – солисти в Старозагорската опера.

На 18 декември 1946 година със спектакъла „Травиата“ (в главната роля Елисавета Йовович) Старозагорската опера отбелязва оттеглянето на Златан Станчев от активна творческа дейност – след 56 години дело, 40 от които в Стара Загора.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Харесването е най-добрата форма на собственост, а собствеността – най-лошата форма на харесване.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 104 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза