На 30 октомври от 19.00 часа на театралната сцена на Столичната библиотека най-обичаното представление на Йордан Радичков "Суматоха" ще бъде представено пред гости и жители на столицата по повод 90 години от рождението на автора. Специално за софийската публика ще пристигне самодейната трупа от село Антон, която ще представи своята интерпретация на пиесата.

Самодейците от село Антон се сформират като трупа преди две години и посягат към текста на Радичков, за да се упражняват. За трупата е трудно да намери подходящ театрален текст поради мнозинството от актриси пред актьори.

Въпреки това те припознават текста като свой и обикват героите на писателя. Не след дълго смело посягат към пушките, мустаците и гамашите на героите, за да пресъздадат Радичковата "Суматоха" с особения поглед и любовта към театралното изкуство на самодейците. Спектакълът на трупата от село Антон се радва на местен успех и той е представян в Антон, Пирдоп, Челопеч и Мирково, където се играе с благотворителна кауза. Движеща сила зад трупата е младият актьор Иван Николов ("Това не е Хамлет"), който е родом от село Антон и почитател на творчеството на Йордан Радичков.

"Нова библия", първият вариант на пиесата "Суматоха", е дебютният опит на Йордан Радичков за сцена, когато през 1966 г. авторът е въведен в театъра от режисьора Методи Андонов. Построена върху разказа "Суматоха" от сборника "Водолей", пиесата се заиграва с притчата за лисицата, която се преструва на умряла, за да достигне своята кулминация в един от най-интересните метафорични образи в българския театър – този на суматохата.

В годините след "Нова библия" Радичков продължава своята работа върху останалите пиеси, като скоро след това се появява и финалният вариант на "Суматоха".

Една от най-любопитните истории за живота на пиесите на Радичков отвъд граница идва от Прага. Скоро след завършването на окончателния вариант на "Суматоха" пиесата попада на сцената на пражкия театър веднага след събитията от 1968 г.. Суматохата в пиесата е представена със зловещите звуци на танковите вериги, а постановката веднага след това е свалена от сцената.

Авторът се появява на този свят на 24 октомври, когато ще се навършат и 90 години от неговото рождение. По този случай кръглата годишнина самодейците от село Антон ще изиграят своята "Суматоха" на 30 октомври от 19.00 часа на театралната сцена на Столичната библиотека с вход свободен.

Актьорите от трупата на село Антон са: Донка Николова, Цвятко Лубев, Елена Лумбева, Марина Стефанова, Янка Йорданова, Цветанка Маджарова, Цветан Петров, Петър Маринов, Николай Масларски, Лилия Масларски, Станислава Тетевенска

 

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата