В столичното кино "Одеон" на 29 ноември, петък, от 18,30. ч. ще бъде представен десети том от избраните съчинения на писателя Йордан Радичков.  В тях са събрани филмовите сценарии на автора, превърнали се във важна част от историята на българското кино.

За книгата ще говори проф. Инна Пелева – съставител на събраните съчинения. Сред текстовете читателите ще открият един неизвестен на широката публика сценарий, озаглавен "Без име", който не е екранизиран. Това е историята е за съдбата на едно подхвърлено дете в столичен жилищен блок.

На премиерата (вход свободен) ще бъде прожектиран филма "Горещо пладне”, режисиран от Зако Хеския. Това е и филмът, с който Радичков става известен в родното кино. След „Горещо пладне” (1966) следват „Привързаният балон” (1967), „Последно лято” (1974). През 1975 година се появява и последният филм със сценарист Йордан Радичков. „Всички и никой" е дебютът в киното на театралния режисьор Крикор Азарян. През годините излизат още опити върху творчеството на Йордан Радичков. В превода на езика на киното се вклюват още режисьори, които обаче разчитат на своя прочит и пренаписване на Радичков свят. Така се появяват филмите „Хляб", „Барутен буквар", „Веществено доказателство" и „Козелът", които обаче не носят името на Радичков като сценарист.

 

 „Писането е форма на терапия. Понякога се чудя как тези, които не пишат, композират или рисуват, успяват да се измъкнат от лудостта, меланхолията, паниката и страха в човешкия живот.”

Греъм Грийн, английски писател, роден на 2 октомври преди 122 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата

Роман за Атанас и Недялка Бурови

 

Дори на своята респектираща възраст – 86 години, Неда Антонова си остава първокласен и значим автор, умело владеещ занаята си, който винаги може да поднесе нов, любопитен, завладяващ и силен роман.