„Не се страхувам да оставя дневника си без надзор. Нямам от какво да се страхувам, докато имам особен секретен код, който се казва исландски език.“

„Определено нямам амбиция да бъда нещо повече от всички останали.“

„В Исландия дори хипитата са работохолици.“

„Искам да се защитя, когато хората ме мислят за странна и прекалено мечтателна. Те мислят, че съм специален вид елф. Другото ми лице е на самотна майка, която е длъжна да се бори, да се сражава.“

„Всички тези разговори за възрастта са лъжа. Настъпва време, когато си на пет години. В един ден си умен, в друг – глупав. Сега се чувствам мъдра. Това се случва рядко, но се случва. Има моменти, когато се чувствам много глупава. Иска ми се да докосна до всяка възраст, по всяко време, до всяка зрялост.“

„Музиката е безспорен научен факт. Като алгебрата.“

„Сто пъти са ми казвали, че приличам на телетъбис – толкова малка и бавна. Но не се обиждам." 

„Преди сто години певиците бяха третирани с презрение. А днес, ако се качиш на сцената и държиш микрофон, те възприемат като оракул, превръщаш се в говорител на много хора. Но аз пея само защото ми харесва.“

„Глупаво е да се твърди, че не изразявате себе си с дрехите, които носите. Външният вид е много важен. Ако изглеждам така както пея, това ми помага. В края на краищата хората са свикнали да възприемат да възприемат повече с очите си, а не с ушите си.“

„Най-голямата ми сила и слабост са, че не мога да правя два пъти едно и също нещо.“

„Роялът не трябва да се стреми да бъде цигулка, той трябва да се гордее, че е роял.“

„Ако имах шанс да променя света, най-напред бих се отървала от религиите. В крайна сметка днес религиите носят само омраза и унищожение.“

„Ако в музиката няма душа, това е така, защото никой не е инвестирал в нея. И това не е по вина на инструмента.“

„Аз съм фонтан от кръв във формата на момиче.“

„Струва ми се, че всеки човек има мисия. Мисията ми е да правя всичко бързо и бързо. Опитах 900 000 различни неща, само за да знам, че съм ги изпробвала всички.“

БЬОРК - исландска певица, родена на 21 ноември 1965 г. Известна е с многообразните си интереси в областта на музиката, включващи поп, алтернативен рок, джаз, ембиънт, електроника, фолк и класическа музика. Спечелила е много награди. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.