"Ноев ковчег" - книгата, наричана най-ключова от библиографията на Йордан Радичков, ще бъде представена на 25 септември от 18:30 часа в изложбената зала на Столичната библиотеката". Романът е смятан за кулминация в творчеството на писателя. Новото издание е по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков.

За книгата ще говори проф. Маргарита Младенова, която като режисьор е работила с Радичков. В края на миналата година тя представи и своя прочит върху фрагменти от творчеството му, събрани в спектакъла "Луда трева".

Представянето на "Ноев ковчег" ще бъде придружено от изложба с илюстрации по текстовете от книгата. Рисунките са на Ива Димитрова, която е автор на кориците на Радичковия сборник с разкази "Свирепо настроение" и романа "Прашка".

"И тъй, нагърбвам се със задачата да продължа по-нататък, като започна отново да сковавам бедния плавателен съд и лека-полека да пълня трюма му. Нямам никакви шансове за успех, но при всеки случай си казвам окуражително: "Хайде, удавнико, на добър час!"

Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата!"

С тези встъпителни думи на "Ноев ковчег" от 1987 година Йордан Радичков кани читателя на изключително литературно пътешествие в дебрите на вселената и човешката душа. В своя "беден плавателен съд" писателят приютява всичко, което го вдъхновява и тревожи, за да може то да оцелее след потопа на битието.

Там читателят ще намери изключителните истории за един спешен щъркел, за дявола, който обича да се преправя на папуняк, за едно черно куче, което се появява като мираж, за Мао Дзедун, който плаче пред собствения си портрет, както и единствената история в творчеството на Йордан Радичков, разказваща за една неизвестна легенда около залавянето на Васил Левски, а и за много други малки и големи герои, които съставляват цялото сътворение.

С огромно разнобразие на образи Радичков строи своя Ноев ковчег и успява да разшири дефиницията на онова, което формално до този момент бива приемано като роман. Макар смутена от липсата на главен герой, литературната критика не пести похвалите си за книгата въпреки своята несигурност за жанровото определение на творбата.

След излизането си "Ноев ковчег" е определена като голямата книга на Йордан Радичков.

Тя поразява читателя с изключително красивия език, многопластовите истории и тяхната дълбочина, както и особената и всепрощаваща любов към човека и неговия живот.

Като че ли целият творчески път на Йордан Радичков е бил предопределен, за да стигне до своята кулминация в тази несравнима с нищо, писано в българската и световна литература, книга.

„Не са ми интересни особняците. Интересувам се от обикновения човек, озовал се в необичайна ситуация.“

Сюзън Сарандън, американска актриса, родена 4 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата