ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Кой е Густав Малер? Наистина труден въпрос. Като родения в Русе Елиас Канети - евреин, космополит, скептик и философ, демократ, един от последните големи хуманисти на нашето време, той остави трайна диря в музиката. 

Роден през 1860 година в Бохемия, син на кръчмар, израснал в многодетно семейство, учил при големия симфоник и органист Антон Брукнер (1824 -

1886) във Виенската  консерватория, той трябва да чиракува при известни диригенти, за да стигне постепенно до високия пост на директор и диригент на Виенската щатс опера. 

Годините, които Густав Малер прекарва в прекрасната Виена, съвпадат с появата и възхода на изкуството на сецесиона, с живописта на Густав Климт (1862- 1918), с неговите изискани орнаментални портрети, пейзажи и композици. По това време, в края на  XIX  век, Малер преоткрива за виенчани оперното наследство на Моцарт - вече малко позабравено, повърхностно и неправилно тълкувано - и издига репутацията му на велик композитор. Както по-късно, през 60-те години на ХХ век, за  него ще направи същото друг велик диригент и композитор - Ленард Бърнстейн. Именно на американският евреин Бърнстейн (1918 - 1990) дължим преоткриването на Малер като велик симфоник - новатор, равен на Бетовен, Брукнер и Брамс. Малер ще създаде като Бетовен 9 симфонии (последната,  Десетата, ще остане незавършена), предназначени за големи, сложни по своя състав оркестри, оказали най-силно и трайно въздействие върху тоновото изкуство на нашето ХХ столетие - негови преки следовници ще бъдат: Албан Берг, Курт Вайл, Антон фон Веберн, Бенджамин Бритън, Дмитрий Шостакович и Ленард Бърнстейн.

За  своето симфонично творчество Малер написа следните редове: „За мен да напиша симфония, означава да построя с всички средства на музикалната техника един нов и непознат свят...”

Не мога да не припомня, че преди години Густав Малер беше обявен от нормативната критика до 1956 година за “упадъчен”, “еклектичен” и “буржоазен” автор. Рядко звучеше у нас – по-смелите диригенти, големите Константин Илиев и Добрин Петков се осмеляваха да го включват в своите програми, но това се случваше сравнително рядко. За щастие, Малер  напоследък звучи по-често у нас. Неговите прекрасни, вълнуващи симфонии са в репертоара не само на Софийската филхармония, но и на оркестрите на Русе, Пловдив и Варна, Бургас. За съжаление, нелепата реформа на партията - рушител ГЕРБ  доведе до намаляването на съставите на филхармониите, които сега са вече оперно-симфонични оркестри и изпълнението на големите му, мащабни платна изисква попълването на съставите с допълнителни оркестранти.

Интегралното им издание на световно равнище на CD подготви преди десетина години нашият голям диригент Емил Табаков, а забележителните му песенни цикли („Песни на странстващия калфа”, „Вълшебният рог на момчето”, „Песни за мъртвите деца”)изпълниха за първи път и записаха певците: Александрина Милчева, Иван Консулов, Людмила Хаджиева и Виолета Шаханова.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора