ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Кой е Густав Малер? Наистина труден въпрос. Като родения в Русе Елиас Канети - евреин, космополит, скептик и философ, демократ, един от последните големи хуманисти на нашето време, той остави трайна диря в музиката. 

Роден през 1860 година в Бохемия, син на кръчмар, израснал в многодетно семейство, учил при големия симфоник и органист Антон Брукнер (1824 -

1886) във Виенската  консерватория, той трябва да чиракува при известни диригенти, за да стигне постепенно до високия пост на директор и диригент на Виенската щатс опера. 

Годините, които Густав Малер прекарва в прекрасната Виена, съвпадат с появата и възхода на изкуството на сецесиона, с живописта на Густав Климт (1862- 1918), с неговите изискани орнаментални портрети, пейзажи и композици. По това време, в края на  XIX  век, Малер преоткрива за виенчани оперното наследство на Моцарт - вече малко позабравено, повърхностно и неправилно тълкувано - и издига репутацията му на велик композитор. Както по-късно, през 60-те години на ХХ век, за  него ще направи същото друг велик диригент и композитор - Ленард Бърнстейн. Именно на американският евреин Бърнстейн (1918 - 1990) дължим преоткриването на Малер като велик симфоник - новатор, равен на Бетовен, Брукнер и Брамс. Малер ще създаде като Бетовен 9 симфонии (последната,  Десетата, ще остане незавършена), предназначени за големи, сложни по своя състав оркестри, оказали най-силно и трайно въздействие върху тоновото изкуство на нашето ХХ столетие - негови преки следовници ще бъдат: Албан Берг, Курт Вайл, Антон фон Веберн, Бенджамин Бритън, Дмитрий Шостакович и Ленард Бърнстейн.

За  своето симфонично творчество Малер написа следните редове: „За мен да напиша симфония, означава да построя с всички средства на музикалната техника един нов и непознат свят...”

Не мога да не припомня, че преди години Густав Малер беше обявен от нормативната критика до 1956 година за “упадъчен”, “еклектичен” и “буржоазен” автор. Рядко звучеше у нас – по-смелите диригенти, големите Константин Илиев и Добрин Петков се осмеляваха да го включват в своите програми, но това се случваше сравнително рядко. За щастие, Малер  напоследък звучи по-често у нас. Неговите прекрасни, вълнуващи симфонии са в репертоара не само на Софийската филхармония, но и на оркестрите на Русе, Пловдив и Варна, Бургас. За съжаление, нелепата реформа на партията - рушител ГЕРБ  доведе до намаляването на съставите на филхармониите, които сега са вече оперно-симфонични оркестри и изпълнението на големите му, мащабни платна изисква попълването на съставите с допълнителни оркестранти.

Интегралното им издание на световно равнище на CD подготви преди десетина години нашият голям диригент Емил Табаков, а забележителните му песенни цикли („Песни на странстващия калфа”, „Вълшебният рог на момчето”, „Песни за мъртвите деца”)изпълниха за първи път и записаха певците: Александрина Милчева, Иван Консулов, Людмила Хаджиева и Виолета Шаханова.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 162 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.