„Симфония № 8“ на Густав Малер-  една от най-великите симфонии на всички времена, отново ще прозвучи в България.  Музикалното произведение е създадено за многобройни състави – оркестър, хор и солисти, и затова е наричано “симфония на хилядата”. 

Огромният му мащаб е причината да не се изпълнява често в България, независимо че фигурира в репертоара на световните класически сцени. За последен път в София Симфония №8 е звучала през далечната 1991 г., а обединяващото с предстоящото й изпълнение е, че пред диригентския пулт отново застава маестро Емил Табаков. Концертът е на 27 юни зала 1 на НДК. Цените са от 10 до 40 лв.  

Произведенията на австрийския композитор Густав Малер притежават едновременно вокална и инструментална сила. Още на премиерата си в Мюнхен Симфония №8 печели одобрението на публика и критика. В нея традиционно песимистичния Малер за първи път звучи оптимистично, а произведението е израз на увереността в силата на човешкия дух. Специалистите сравняват концертите на Малер само с преживяване при метидация. Възторгът от музиката му продължава и до днес – “Симфония на хилядата” е в топ 10 на най-великите симфонии в класация, изготвена от ВВС и е запечатана в аудио записи в изпълнение на най-големите оркестри в света.

Подготовката за представянето на Симфония №8 на сцената на зала №1 на НДК започва преди близо година. Софийската филхармония като организатор на концерта отправя покана към Симфоничния оркестър на БНР да се присъедини към мащабното събитие. По този начин в изпълнението на инструменталната част ще се включат 140 филхармоници. Внушително ще е присъствието на вокални състави – 100 деца, 150 певци смесен хор и 8 солиста. В продукцията участват Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов” и детският филхармоничен хор с диригент Славил Димитров, Детският радиохор с диригент Венеция Караманова и смесеният хор на БНР с диригент Любомира Александрова.

Международното присъствие в събитието идва от Австрия – страна, която приема от България председателството на Съвета на ЕС. Всичките 8 солисти са с кариера в страната с традиции в класическата музика - Бианка Кох, Елизабет Пратчер, Колет Бушел – сопрани, Валтрауд Винзауер и Лаура Оливия Шпенгел – алти, Максимилиан фон Лютгендорф – тенор, Томас Вайнхапел – баритон, Андреас Йозеф Матерсбергер – бас.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 162 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.