КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

На 17 юни в зала „България“ Софийската филхармония и маестро Георги Димитров представят рядко изпълняваната в България Симфония - кантата "Песента за земята" от Густав Малер. Шедьовърът на австрийския композитор за двама солисти и оркестър е смятан за връх в класическата музика, а самият Малер го определя като „най-личното нещо от всичко, което съм създал“. Солисти в концерта са тенорът Максимилиан фон Лютгендорф, когото публиката познава от изпълнението на Малеровата Симфония на хилядата преди три години и баритонът Томас Вайнтхапел. В ролята на четец влиза актрисата Йоана Буковска-Давидова.

Завършена през 1909, „Песен за земята” прозвучава за първи път на 20 ноември 1911, шест месеца след смъртта на Малер, в Tonhalle в Мюнхен, под диригентството на прочутия Бруно Валтер, със солисти американските певци Сара Кайер и Уилям Милър. Макар че в партитурата авторът отбелязва, че солистите са тенор и алт или баритон, замяната на женския тембър първоначално не добива популярност. Но след записите на творбата с прочутия Дитер Фишер Дискау под диригентството на Паул Клецки и Ленард Бърнстейн вариантът с баритон също се утвърждава в концертната практика. Любопитна подробност е, че 50 години след като Бърнстейн работи по историческата оригинална партитура, тя се завръща във Виенската филхармония, след като години наред е съхранявана в Ню Йорк първоначално от семейството на Бърнстейн, а после от Нюйоркската филхармония.

Маестро Георги Димитров неведнъж е демонстрирал афинитета си към творчеството на Малер. Неговите интерпретации винаги са се отличавали със задълбочен прочит и вникване във философските аспекти на Малеровите произведения. Едно от най-значимите имена в съвременното ни диригентско изкуство, той чертае със своите изпълнения запомнящи се кулминации в българската музикална култура.

Започнал музикалното си обучение при известния цигулков педагог Божидар Розенберг, той завършва през 1971 Г. Българската държавна консерватория в класа по оркестрово дирижиране на проф. Влади Симеонов и цигулка – при проф. Михаил Балкански. След това специализира дирижиране при прочутите Евгений Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург.

От 1972 Георги Димитров е диригент на Пловдивската филхармония, а от 1981 – главен диригент и директор на Русенската опера, паралелно е диригент и в Софийската опера. В периода 1990 – 1995 ръководи Симфоничния оркестър на Сан Марино, където за своите постижения получава най-високото отличие на Републиката – Кавалер на ордена „Санта Агата“. От сезон 1995/1996 е музикален директор и главен диригент на Пловдивската филхармония, впоследствие Оперно-филхармонично дружество – Пловдив, с чиито състав осъществява множество големи проекти, турнета в страната и в чужбина, участва в откриването на Европейския месец на културата в Пловдив (1999), предавано директно по Евровизия. В следващите години е бил последователно директор на Оперно-филхармоничните дружества в Русе и в Пловдив, а от 2013 е диригент на свободна практика.

Георги Димитров е дирижирал всички български оркестри, бил е канен като гост-диригент на известни оркестри и оперни театри в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания, Швейцария и др.

Във внушителния му репертоар се вписват десетки симфонични, оперни и кантатно-ораториални творби, премиери на опуси на Константин Илиев, Лазар Николов, Симеон Пиронков, Красимир Кюркчийски, Георги Арнаудов и др., както и първи изпълнения у нас на произведения на Дмитрий Шостакович, Антон Брукнер, Густав Малер, Арнолд Шьонберг, Ленард Бърнстейн, Сергей Прокофиев. Ярки впечатления са оставили постановките под неговото ръководство на Вердиевите опери „Набуко“, „Аида“, „Травиата“, „Бал с маски“, „Отело“, „Дон Карлос“, „Риголето“ и „Трубадур“; „Бохеми“ и „Тоска“ от Пучини, „Норма“ от Белини, „Любовен еликсир“ и „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, „Селска чест“ от Маскани, „Дама Пика“ от Чайковски.

Авторитетен, високо уважаван музикант, Георги Димитров редовно провежда майсторски класове по дирижиране, канен е и в жури на международни конкурси за диригенти. За него германският вестник „Зюдкурир” (Баден Вюртемберг) пише: „Българския гост-диригент Георги Димитров напълно отдава себе си и превъзходните си умения на разцъфтяващата под неговото ръководство музика, в която с пестелив жест той разкрива само най-важното и със своя „инструмент” – оркестъра – съгражда цели звукови светове...”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 162 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.