ПЛАМЕН АСЕНОВ,  "Свободна Европа"

Густав Малер диригент, композитор (1860 – 1911)

Произход: Австрийска империя, бедно еврейско семейство

Образование: Виенска консерватория

Интереси: Народна музика, класическа музика, опера, литература, философия

Постижения: Директор на Виенската опера, автор на десет симфонии и няколко песенни цикли

-------

Густав Малер свързва мелодичния романтизъм на ХІХ и атоналния модернизъм от началото на ХХ век. Творчеството му е скромно – 10 симфонии и няколко песенни цикъла. Приживе е по-прочут като диригент, но вече повече от век музиката му звучи в концертните зали – трудна за изпълнение, но страхотна за слушане.

Густав Малер е роден през 1860 г. в еврейско семейство от Бохемия, Австро-Унгария. Баща му е беден човек, издигнал се до средната класа, музикален е и насърчава интереса на сина си. На 6 малчуганът е на пианото, на 10 дава идва първият концерт, а на 18 години завършва Виенската консерватория и слуша лекции по литература и философия.

Биографът Джонатан Кар, пише за този период: „Главата му е пълна не само със звука на чешки групи, тромпетни призиви, маршове, хорали на Брукнер и Шубертови сонати. Тя пулсира с проблеми на философията и метафизиката”. Идва и първото голямо музикално произведение – драматична кантата „Песента на плача”.

Като диригент Густав Малер започва кариера през 1880 г. в малък оперетен театър. Първият сериозен ангажимент е в Лайбах (Любляна) а после има договор за „музикален и хоров директор” в Касел, Германия. Въпреки гръмката титла, той е подчинен на капелмайстора, който му вгорчава живота. Все пак Малер вече дирижира цели опери. Но в Касел идва Ханс фон Бюлов, Малер му става асистент и получава шестгодишен договор за операта в Лайпциг. Но договорът е от 1886 г., а дотогава той, малко неудачно, отива в Новия немски театър в Прага.

Вълна от възраждане на чешкото самосъзнание залива Прага и всички са в Новия чешки театър, а Новият немски запада. Нещо подобно става после и в Будапеща. Малер има конфликти с оркестъра заради авторитарния си стил, но тук добива и истинска слава като представя „Пръстенът на нибелунгите” на Вагнер, а сам композира своята Първа симфония.

Завършена през 1888 г., тя е начало на първия силен творчески етап на Малер – композиторът. Този етап от живота му е най-дълъг и свършва през 1901, вторият – до 1907, е най-интензивният, а до смъртта му през 1911 е най-елегичният трети етап.

Премиерата на Първа симфония в Будапеща е провал. Критик пише: „Ентусиазмът на публиката след първата част бързо се превърна в звукова опозиция след финала.”

Малер има нов договор с Хамбургския градски театър, там поставя Вагнер и постига огромен успех с премиерата на „Евгений Онегин”. Чайковски определя диригентския му стил като „поразителен”. Това не го спасява от провал на Първа симфония и в Хамбург.

Слава на композитор Малер придобива чак след две години със Симфония 2. После той поглежда към Виенската императорска опера и през 1897 е назначен. За целта еврейнът Малер дори приема католицизма, но следващите 10 години са време на пълно творческо щастие – той се разгръща изцяло и като диригент, и като композитор.

Като човек Малер страда от дълги депресии, въпреки сеансите при Зигмунд Фройд. За това спомагат и безкрайните проблеми в любовта. През първите 40 години от живота си той е прочут с поредица скандални връзки, предимно с млади оперни певици.

През 1901, на върха на славата като диригент на Виенската опера, се запознава с красавицата Алма Шиндлер. Само на 22, тя познава сладостите на любовта с прочути хора на изкуството – художникът Климт, театралният директор Буркхарт, композиторът Землински.

Малер обаче превзема Алма, те се женят, имат две деца, но животът им е пълен с противоречия. Той забранява на Алма да композира с мотива – един композитор в семейството стига. Тя пък си намира любовник – архитектът Гропиус. Всичко се разкрива и Малер е нещастен.

Вода в мелницата на депресиите му налива и смъртта на дъщеря му. Освен семейните проблеми, напрежението във Виенската опера също става прекалено силно затова той се впуска в последното си диригентско приключение – през 1908 е в Ню Йорк, но животът му е помрачен от хронична сърдечна болест, която накрая го убива.

Най-известната му творба си остава Симфония 8, чиято премиера Густав Малер дирижира в Мюнхен. С нея най-после той постига отдавна мечтания триумф на композитор, по-голям от триумфа на диригент.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 162 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.