SKIF

В България възрастните актьори ги забравят. Не и на Запад. Паоло Сорентино прави филма „Youth” („Младост”), за да даде роли на плеяда застарели звезди. Личи си, че това е сюжет, измислен специално за тях. И целта му, естествено, е да вземе „Оскар”. И най-вероятно ще вземе. Много е възможно преди това да се сдобие и със „Златен глобус” – Джейн Фонда е номинирана за поддържаща роля. В Кан през пролетта филмът беше обявен за сензация - естествено заради актьорите, но не взе „Златна палма”. 

Майкъл Кейн и Харви Кайтел крепят геройски този филм на раменете си с помощта на Рейчъл Уайз , Джейн Фонда (макар и само за няколко минути) и Ед Стопард (за още по-малко минути). 

Сорентино, който е автор и на сценария, е заложил на няколко стабилни клишета – прекрасен швейцарски пейзаж и още по-прекрасен швейцарски хотел, красиви женски тела – неотразимата Мадалина Генеа, и супер добри актьори. Сюжетът му издиша отвсякъде, но Майкъл Кейн е способен да задържи вниманието на публиката цели два часа благодарение на майсторската си игра и страхотната камера на Лука Бигаци. Редакторът на филма също е добър и е успял да свие отегчителността на нищо-не-случването му до минимум. Е, вярно, има я иронията на диалозите между застаряващите знаменитости – композитор и сценарист, но тя не стига. 

Ясно е, че Кейн и Кайтел едва ли биха се появили в главни роли някъде, освен ако не се напише филм специално за тях. Лошото на самоцелните сценарии обаче е, че дори когато се правят за добри актьори, винаги остава големият проблем – да се измисли добър сюжет. В това отношение Сорентино има още много да се поти като сценарист.  

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков