ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

През своята 70-годишна кариера той участва в над 150 филма и спечелва няколко награди "Оскар", БАФТА, "Златен глобус", а накрая и рицарско звание от кралица Елизабет Втора. Майкъл Кейн, една от най-големите икони на британското кино, във вторник навърши 90 години.

Той е роден като Морис Микълуайт през 1933 г. в бедно семейство в Лондон. По време на Втората световна война баща му е мобилизиран, а останалата част от семейството се евакуира в близко село на север. По това време той е на шест, а малкият му брат - на три.

"Вместо да стене и плаче, [майка ни] направи мъже и от двама ни с едно изречение. Обърна се, погледна ни и каза: "Баща ви си отиде, така че сега вие двамата трябва да се грижите за мен." И цял живот съм такъв – гледам всички", казва Кейн пред Гардиън. "От нея се научих да понасям бедността с усмивка."

Като дете харесва литературата, а в киното се влюбва в от първия филм, който гледа в малък киносалон. Оттогава ходи на няколко прожекции седмично, когато може да си го позволи.

След като баща му се връща от войната, семейството е настанено в сглобяема къща, тъй като много жилища в Лондон са разрушени при бомбардировките на нацистите.

"Сглобяемите къщи, както ги наричаха, бяха предназначени за временни жилища, докато Лондон бъде възстановен, но в крайна сметка ние живяхме там осемнайсет години и за нас, след тесния апартамент с външна тоалетна, това беше лукс", признава Кейн в автобиографията си.

През първите години от кариерата му бедният му произход често е пречка да получава роли, които не отговарят на неговата класа. Той обаче остава бунтар.

"Защото това беше единственият начин, по който можех да бъда [себе си], след като бях израснал такъв, какъвто бях, където бях и каквото правех. Винаги трябваше да се бунтувам срещу нещо", казва Кейн пред "Ескуайър".

Актьорът започва да играе малки роли в театър преди точно 70 години. Малко по-късно си избира псевдонима Майкъл Кейн, който впоследствие се превръща и в негово име по документи. Фамилията взима от филма "Бунтът на Кейн".

"Какво му имаше на Морис? Ами, никой не го познаваше. Беше разорен. Нямаше работа. И в момента, в който станах Майкъл, получих работа и ми потръгна", казва той пред британското издание.

Някои от най-емблематичните филми, в които е участвал, са от 60-те години на миналия век, когато става едно от лицата на новото "безкласово общество" в Лондон, пише Ескуайър.

През 1966 г., когато получава главната роля в "Алфи", той вече е звезда. За тази роля за пръв път е номиниран за "Оскар". Други успешни ленти с негово участие от този период са "Зулу", "Погребение в Берлин", "Гамбит" и "Италианска афера".

Други значими филми, в които участва, включват комедията на Уди Алън "Хана и нейните сестри" и драмата на Ласе Халстрьом "Правилата на дома", за които печели двата си "Оскар"-а за поддържаща роля. По-късно е номиниран и за ролите си в "Без следа", "Да образоваш Рита" и "Тихият американец".

През последните години той все още играе, ако сценарият го впечатли достатъчно, въпреки че смята себе си за пенсиониран и че вече е трудно подвижен. "Харесва ми толкова, че просто не мога да спрa", казва актьорът. Именно постоянството е една от най-характерните му черти.

"Това, което забелязах, като се върнах назад във времето, е, че винаги е имало три-четири провала и точно когато всичко отиваше по дяволите, се появяваше хит, огромен хит. Така че се чувствам голям късметлия".

Кейн често описва себе си като ляв консерватор и десен социалист, почитател е на Маргарет Тачър и отстоява позицията си, че Брекзит е добра идея. Днес актьорът е женен близо 50 години за втората си съпруга Шакира Бакш, която е неразделна част от живота му.

"Със съпругата ми сме равни във всичко. Няма малка жена, омъжена за голяма филмова звезда, или подобни глупости. Тя ръководи целия бизнес и сме равноправни партньори в него."

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 225 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.