Васил Богданов, БТА

Днес, 16 май, се навършват 120 години от рождението на Хенри Фонда – актьорът, който получава световна известност с филма „12 разгневени мъже“ (1957) и през почти половинвековната си кариера изгражда десетки образи на честния и доблестен мъж.

В „12 разгневени мъже“ (реж. Сидни Лъмет) Фонда е един от 12-те съдебни заседатели по дело, в което сякаш е пределно ясно кой е престъпникът. Героят на Фонда обаче не се доверява сляпо на предоставените доказателства, предразполагащи към лесна присъда, и успява сам да обърне хода на процеса. Той постепенно убеждава останалите 11 съдебни заседатели, че извършителят на престъплението е друг.

Фонда е и продуцент на филма и като такъв получава номинация за "Оскар" в категорията „Най-добър филм“, но не печели статуетката.

Не получава наградата и през 1941 г. за ролята си в „Гроздовете на гнева“, адаптация на Джон Форд по едноименния роман на Стайнбек. Тогава в категорията „Най-добър актьор в главна роля“ са номинирани Чарли Чаплин за „Великият диктатор“ и Лорънс Оливие за „Ребека“, но отличието отива при Джеймс Стюарт за „Филаделфийска история“.

Хенри Фонда все пак получава престижната статуетка през 1982 г., в края на кариерата си, за ролята на сприхав професор, изправен пред смъртта, в „Край златното езеро“. За жалост, актьорът не успява да отиде на церемонията и да изживее звездния си миг заради проблеми със сърцето, започнали още през 1974 г., когато му поставят пейсмейкър.

Наградата взима дъщеря му Джейн Фонда, която също участва във филма и то точно като дъщеря на героя на Хенри Фонда и на героинята на Катрин Хепбърн. По ирония на съдбата, когато Джейн взима статуетката на баща си, тя вече има зад гърба си два "Оскар"-а за “Завръщане у дома“ (1978) и „Клут“ (1971).  

„Край златното езеро“, последният филм на Хенри Фонда, получава общо три награди "Оскар", а „Ню Йорк Таймс“ определя неговата игра като „от най-висок порядък, сякаш дестилирана от стотици изпълнения“.

Любопитен е фактът, че той никога не е ходил на курсове за актьорско майсторство. За подхода си към професията казва: „Целта ми е публиката никога да не вижда механизма зад изпълнението. То трябва да изглежда естествено и реално“.

Фонда признава, че в началото на кариерата си се е снимал в посредствени филми и е приемал участия в телевизията, за да си осигури финансова стабилност, а най-голямо удовлетворение му носи театърът, където може да развие роля от началото до края, вдъхновен от публиката.

През 1970 г. писателят Джон Стайнбек казва за актьора: „Той носи в себе си вълнение, което не може да се научи, и го допълва със съвестна работа и мъчителни съмнения в себе си.“

Хенри Фонда е роден на 16 май 1905 г. в Гранд Айлънд, Небраска. Учи журналистика в Университета на Минесота и работи на различни места, преди, по съвет на майката на Марлон Брандо, да започне актьорска кариера в Омаха.

След това се премества в Ню Йорк, където трудно намира работа, но постига пробив в театъра. Запознава се с първата си съпруга Маргарет Съливан, а скоро след това прави пробив в Холивуд.

Втората му съпруга Франсис, майката на актьорите Джейн и Питър Фонда (1940-2019), се самоубива през 1950 г., отчаяна от желанието на Хенри да се разведат, за да може той да се ожени за Сюзан Бланшард. Хенри и Сюзан осиновяват дъщеричка на име Ейми, но бракът им не продължава дълго. Актьорът се жени още два пъти, като последните години на своя живот дели с Шърли Адамс.

Хенри Фонда умира в съня си на 12 август 1982 г. Последното му желание е да няма погребална служба, тялото му да бъде кремирано, а очите му дарени на очната банка на Манхатън.