Добре живяхме, конче мое, но живота

за малко ни е даден - само да извикаш.

И днес ще трябва да се разделим, защото

очите ти се свършиха, нозете се изтриха.

 

Летеше твоят шал - препускаше душата

и подир тебе аз - едно сърце двуного...

А щом угаснеше деня, заспивахме в тревата,

избягали от хората, забравени от бога.

 

Но вятърът отново рог надува -

не знаехме юзда, не знаехме камшик какво е.

Целувам черния ти белег... и белия целувам -

нима ще ме оставиш, конче мое.

 

Да можех, бих ти дал от моите години.

Звънчета ще ти дам - да бъдеш цялото камбана.

Вземи балончето - сърцето му е синьо.

Дори часовника ти давам, само да останеш.

 

Но тръгваш ти - звънят копитата ти боси.

Прости ми, конче ненадминато!

Как страшно ще се вее твоят алаброс и

ще свети като слънце в гилотината.

Коментари  

0 #1 александър ПЕТКОВ 14-08-2016 16:29
едно от най любимите ми стихотворения! винаги настръхвам като го чета!!
Цитиране

„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“

Т. С. Елиът, англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември преди 135 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?