„Любовта ми към нашата несравнима славянска музика ми помогна да покажа заложбите си на артист и певец пред италианския зрител и слушател."
---
Господин Македонски,
Получих програмата на „ВАШИЯ“ Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин.
Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора.
Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така както цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский.
Желая Вам и на Вашето семейство Честита Нова година.
12 януари 1969 г. Борис Христов
---
ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
„Гласът на Христов блести с благородна сила, с мекота, широта, която разкрива съвършена изразна техника."
В сравнение с гласа на неговия знаменит предшественик гласът на Борис Христов изглежда още по-закръглен, по-мек, не така „тръбящ" и с едно третиране повече италианско, отколкото славянско. Неговото пианисимо никога не пречи на тембъра, богатият му глас се лее с патетична гъвкавост. Всичко това е обект на истинско учудване." - вестник „Комба”, 27. IV. 1953 г.
---
„Роден актьор, Борис Христов живее своята роля с една драматична напрегнатост, наситеност, вяра, искреност, която достига най-висок връх и буквално смущава слушателите. Свидетелство за това е особената тишина, с която се възприема сцената на халюцинациите или смъртта... Какъв прекрасен медиум, какво певческо изкуство, какви нюанси, отразяващи искрено чувство. По-обигран, по-шлифован, отколкото Шаляпин, по-пречистен от известни сценични ефекти, актьорът Борис Христов привлича големи тълпи в операта. Така както още се казва – аз съм слушал Шаляпин, така дълго ще се казва – аз съм слушал Христов." - Жан Амон, музикален критик
---
„Борис Христов, човек-легенда."
„Тези, които не са могли да влязат да го чуят, чакат търпеливо до късно през нощта пред операта края на представлението, като се надяват да видят на излизане своя нов идол. До вчера още непознат, днес признат за велик певец .. ." - „Льо Монд", 14. V. 1953 г.
---
„Господин Христов е вулкан от емоции... Сцените, в които участва Борис Христов бяха толкова величествени и напрегнати, че караха зрителя да забрави, че се намира в театър... В тълкуването на Борис Годунов, което Христов дава, пеенето и играта са неделими...” – „Ню Йорк таймс”, 1953 г.
„Това е Борис Христов, гений на оперния театър, чието превъплътяване в изтерзания от собствена вина цар е положително на едно ниво с това на Шаляпин.” – „Чикаго трибюн”, 1958 г.
БОРИС ХРИСТОВ – български певец (бас), роден на 18 май 1914 г. Особено място в репертоара му заема ролята Борис в „Борис Годунов“– счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля след Фьодор Шаляпин. Отличен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски. Оставя дълбока следа не само с големия си талант, но и с огромната си обич към родината и стремежа да помага и поддържа всичко българско. Прекарал голяма част от живота си по световните сцени и извън България, маестрото пази българския си паспорт през целия си живот, въпреки че това му носи неприятности заради комунистическия режим в България
Умира на 28 юни 1993 г. в Рим.
