ПРОФ. КОСТА КОСТОВ, "Фейсбук"

Каква ирония.

Съдбата ни дава знак, че „духът на мястото“ си отива от нас, жаден, необгрижен и сиротен.

Под калта на язовир „Студена“ са останките на две села: с. Попово (с. Витошко) и с. Крапец.

В тези села са родени двама гениални поети.

На дъното на язовира, под дълбоката кал, лежи детството им, отеквали са техните стъпки.

В с. Попово през 1933 г. е роден Константин Павлов, а в с. Крапец през 1945 г. е роден Борис Христов.

Жителите на тези две села, останали под калта на яз. „Студена“, до 1953 г. са изселени в пернишките квартали „Изток“ и „Църква“, за да освободят землището, върху което се изгражда язовира (1953-1955).

Провидението има безпощадна памет.

Истината е вечна и затова – търпелива.

Няма да забрави онези, които докараха това бедствие.

Всеки човек на тази планета има право на чиста питейна вода.

Перник – също!

Днес, в язовир "Студена" има повече кал, отколкото вода.

Но...

И под най-дълбоката кал има твърда земя (Иван Динков).

Все някога ще стъпим на нея.

Дано дотогава ни остане памет за сравнение…

Перце от Ангел. -

Ангелът Го няма.

И копитце от Дявол. -

Дяволът също Го няма.

Това ще остане.

Аз вярвам, че отново пак!

Но няма да е точно, както.

Че:

От копитцето -

ще се възземе Ангел.

А от перцето -

ще поникне Дявол.

И няма да се възприеме като чудо -

ще липсва памет за сравнение.*

*Стиховете са от стихотворението „Рисунки“ на Константин Павлов

ПРОФ. КОСТА КОСТОВ e специалист по белодробни болести, консултант в столичната болница "Св. Анна", основател и главен редактор на списание за респираторна медицина и вдъхновение INSPIRO, председател на управителния съвет на фондация "INSPIRO" и консултант на медицински център INSPIRO.