Борис Христов - поет, писател и сценарист, е носител на Вазовата награда за цялостно творчество тази година, съобщи БНР.

Наградата е учредена през 1970 г. от община Сопот и Министерство на културата като израз на признание към паметта на родения в Сопот класик. Връчва се всяка година в началото на юли по време на тържествата, свързани с рождения ден на Вазов. Първият й носител е Димитър Талев.

По повод 170-годишнината от рождението на Иван Вазов издателство "Рива" събира лириката на класика в антология, отделена за първи път от социалната и патриотичната му поезия. Съставителството е на Борис Христов. Книгата съдържа 150 стихотворения, някои от които рядко срещани в многобройните издания, предлагани до днес, и малко познати на съвременния читател.

БОРИС ХРИСТОВ е роден на 14 август 1945 г. в село Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник, после българска филология във Великотърновския университет (1970). Прави общ дебют с  Паруш Парушев и Екатерина Томова в сборника "Трима млади поети" (1975), а самостоятелен дебют – с "Вечерен тромпет" (1977). Носител е на Голямата литературна награда на СУ "Св. Климент Охридски" (2000). През 2010 г. в писмо до Министерския съвет обяснява, че отказва да получи присъдения му вече орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен.

Автор е на книгите със стихове „Вечерен тромпет“ (1977, 79) и „Честен кръст“ (1982), на романа „Бащата на яйцето“ (1987) и на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“ (1990); на книгите с тристишия „Думи и графити“ (1987), „Думи върху други думи“ (1994), „Черни букви върху черен лист“ (1997); на митографиите „Каменна книга“ (2006), „Книга на мълчанието“ (2008), „Книга от заглавия“ (2008), "Камък и слово" (2015), на „Спомени за хора, камъни и риби“ и „Стълп от прах. Избрано“ (2015).

Съставител е на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изгрев солнце до заник“ (1997) и на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи, „Веда Словена“ (1997).

Сценарист е на филмите "Смъртта на заека ", "Бащата на яйцето", "Лабиринти", "Свирачи", "Загадката "Веда Словена", "Книга на мълчанието" и др.