„Дълбоките мисли винаги изглеждат толкова прости, че ни се струва, че са наши.“

„По-трудно е да се харесаш на себе си, отколкото на останалите.“

„От лошата репутация, както и от добрата, е невъзможно да се отървем.“

„Кокто ми приписваше всичките си достойнства и това беше единственият му недостатък.“

„Животът ми премина в забавление. Когато чуя актьори да се оплакват от тежестта на професията, ми идва да се разсмея. Никога не са ме изморявали роли.“

„Моето щастие е в това, че се стремях да се избавя от недостатъците, които ми пречеха да съм човека, който исках да бъда.“

„Очаквам смъртта си с изключително любопитство. Трябва да сме в състояние да се подчиним на неизбежното.“ (Маре е диагностициран с рак на костите.)

ЖАН МАРЕ – френски актьор, роден на 11 декември 1911 г. Звезда е та френското кино няколко десетилетия. Снима се в над 70 филма. Най-известни са ролите му в „Красавицата и звярът“ (1946) и „Орфей“ (1949), и двата режисирани от Жан Кокто, с когото има любовна връзка. Умира на 8 ноември 1998 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„По-добре да се задоволявате с малко, отколкото да имате злато и студено сърце!“

Вилхелм Хауф, германски писател, роден на 29 ноември преди 221 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие