Георги Гочев, "Литературен вестник"

Приключен ли е случаят „Владко Мурдаров“? И да, и не. Да, защото имаме санкция на съответен обществен орган, подкрепена с експертно мнение. Това експертно мнение не е двусмислено, то е ясно – г-н Мурдаров е извършил плагиатство. Той можеше да се извини на засегнатата страна – най-малкото можеше да го стори и лицемерно, – а издателството, отпечатало злополучния превод, да изтегли тиража. Това би се случило в една нормална ситуация.

Но се случи друго. Г-н Мурдаров не се извини – дори и лицемерно. Нито пък замълча. Напротив, влезе в ролята на жертва. Защо Ана Димова не му се обадила, като се почувствала онеправдана – пита невинно от страниците на в-к „Култура“. Тя на него?! Не е редно да се натиска главата на човек, който е в локвата, просто не е редно. И нямаше да коментирам този случай, ако под образа на жертвата не се провираше и старото социалистическо дерибейство. Тя да му се обади?!

Тези проблеми не се решават с обаждания. Решават се с правила и санкции. Това е и добрата новина в случая: Съюзът на преводачите защити правата на представляваните от него. Дано това не остане прецедент. Защото проблемите на превода в България далеч не се изчерпват със случаите на плагиатство. Също толкова вредни са и спекулациите с преводачески субсидии, издателствата фантоми, ниското заплащане на редакторската работа, наводняването на пазара със съмнителни преводи от английски и пр.

Случаят „Владко Мурдаров“ отваря дебат за преводаческия труд, който дебат е важен за нас. Казвам „важен“ не за да изтъкна нещо, с което се занимавам, а защото разбирам, че в една културна среда като българската, която няма достатъчно ресурс да произвежда обяснения и проекти за света, тези обяснения и проекти се внасят отвън. Това става най-често чрез преводи. Затова и трябва да се питаме за качеството на преводите, за механизмите, по които едно или друго чуждо послание стига до нас, за етиката на преводачите.

Сигурен съм, че г-н Мурдаров има какво да ни каже в този дебат. Но също така смятам, че без извинение от негова страна той не трябва да бъде слушан. И, да, беше редно БНТ учтиво да свали неговата петъчна рубрика, в която той ни обяснява ex cathedra колко важна е чистотата на езика. Тя – чистотата на езика – не започва с правилното ударение, а с отговорност към онова, което се казва. И да се каже грешно, като е отговорно, то пак ще бъде вярно.

Е, преводачите винаги са имали сложно отношение и към двете – и към граматиката, и към етиката. Знаете: Хермес, този лекокрил бог на преводачите, е и бог на търговците и крадците. Г-н Мурдаров следва да реши на кое от неговите лица се кланя. Ние не разбрахме. Разбрахме само, че на лекокрилия бог му опадаха крилата.