Наградата за литературен превод „Виктор Пасков“ ще бъде връчена на 10 септември от 18:30 ч. във Френския институт (София), съобщават организаторите. В програмата е включена и дискусия с преводачите от краткия списък, водена от Стефан Русинов.

Наградата е създадена през 2025 г. по инициатива на Мари Врина-Николов и Къщата за литература и превод с финансовата подкрепа на Столичната община. Партньори са магистърската програма „Преводач-редактор“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от тази година и специалността „Българистика“ на Нов български университет.

В първия кръг на журирането участват студенти от двете програми. По двама оценяват всяка номинирана книга чрез подробен въпросник, а резултатът определя петте заглавия в краткия списък.

Тази година финалистите са:

Албена Стаменова за превода от украински на „Радио нощ“ от Юрий Андрухович;

Жанина Драгостинова за превода от немски на „Изповедите на авантюриста Феликс Крул“ от Томас Ман;

Ирена Алексиева за превода от гръцки на „И мъртвите да погребат своите мъртъвци“ от Михалис Албатис;

Крум Крумов за превода от полски на „Книгите на Яков“ от Олга Токарчук;

Стела Джелепова за превода от норвежки на „Норвежки народни приказки“ от Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му, том втори.

Във втория кръг журито прави съпоставителен прочит на българския текст и оригинала, като оценява подхода и преводаческите стратегии. В него тази година участват Евгения Тетимова, Здравка Михайлова, Камелия Спасова, Камен Рикев, Любомир Илиев, Райна Камберова и Тодора Радева.

Първият носител на наградата през 2025 г. е Денис Коробко за превода от руски на „Титан“ от Сергей Лебедев, издаден от „Кръг“.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.