Годината започна с трагедия  - редакцията на сатиричното списание „Шарли Ебдо” беше нападната от въоръжени ислямисти, а вълната от атаки остави 17 трупа в Париж. Така започва литературният обзор на годината на „Гардиън”. 

Терорът съвпадна с излизането на скандалния роман на Мишел Уелбек „Подчинение”. Заради шока от масовите убийства писателят отмени премиерата и прекрати публичните си изяви. 

През януари Хелън Макнодалд спечели наградата „Коста” с романа си „H Is for Hawk” („С е за сокол”).

Февруари донесе новината, че 55 години след дебюта си Харпър Лий ще издаде втори роман – реално продължение, но всъщност писан преди „Да убиеш присмехулник”, с който навремето взе „Пулицър”. „Go Set a Watchman” (преведен на български „И страж да бди на пост”) стана сензация по целия свят, още повече че изненада читателите с различната светлина, в която показва героя Атикус Финч. Адвокатът - ангел спасител на чернокожите в Алабама, се оказа расист. 

През март новината отново беше тъжна – почина Тери Пратчет, страдащ от Алцхаймер и борещ се за легална евтаназия. През 2015 г. в отвъдното го придружиха Рут Рендъл, Гюнтер Грас, ЕЛ Доктороу, Джаки Колинс. 

През април Джохана Басфорд – илюстратор от Шотландия, преобърна представите за рисувателните книжки. От атрибут за деца те се превърнаха в най-купуваните книги за възрастни през годината.

Носителите на „Пулицър” – Антъни Доер и Елизабет Колбърт,  дадоха мейнстрийма във високата литература. Също и Марлон Джеймс от Ямайка, който спечели „Букър”, и удостоената с Нобел Светлана Алексиевич от Беларус. 

Повторните терористични атаки в Париж – още по-кървави и жестоки от януари, върнаха на върха на продажбите Хемингуей и неговия „Безкраен празник” – апотеоз за френската столица.  

Годината завърши с надеждата, че 2016-а ще поднесе по-интересни истории, по-хубави книги и повече толерантност на земята. 

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Мамо, не остарявай, моля те, и никога не вярвай през деня на огледалото.“

Христо Фотев, български поет, роден на 25 март преди 91 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...