Седем автори и техните произведения са номинираните от общо 65 предложения на 14 български издателства за национална литературна награда "Елиас Канети" в Русе. Те са определени от специална комисия, назначена със заповед на кмета на крайдунавския град Пенчо Милков. Това съобщиха от общинската управа в крайдунавския град. 

Наградата "Елиас Канети" е учредена от Община Русе и от международното дружество "Елиас Канети" през 2005 г. по повод на 100-годишнината на родения в крайдунавския град световноизвестен писател нобелист. Призът се присъжда на всеки две години. На победителите се връчва статуетка, диплом и парична награда - 5000 лева в раздел "Белетристика" и 2000 лева за "Драматургия". 

Номинираните седем автори и заглавия в раздел "Белетристика" тази година са Радослав Бимбалов - "Ти, подобие мое" (изд. "Жанет 45"), Георги Господинов - "Градинарят и смъртта" (изд. "Жанет 45"), Деян Енев - "Шейсет разказа" (изд. "Жанет 45"), Виолета Радкова - "И леглото ни е зеленина" (изд. "Жанет 45"), Захари Карабашлиев - "Рана" (изд. "Сиела"), Иван Станков - "На два гласа" (ИК "Хермес"), и Красимир Димовски  - "Тезеят в своя лабиринт" (ИК "Хермес").

В раздел "Драматургия" не беше излъчена номинация.

В седемчленния състав на комисията тази година участваха литературният историк и теоретик проф. дфн Пламен Дойнов, който бе и председател на комисията, проф. дфн Клео Протохристова - литературен историк и теоретик, проф. дфн  Пенка Ангелова - председател на международно дружество "Елиас Канети", доц. д-р Велислава Донева - преподавател по литература в Русенския университет "Ангел Кънчев", Крум Гергицов - театрален историк и критик, Теодора Димова - писателка, номинирана за наградата "Елиас Канети" през 2021 г., Косьо Станев - представител на Постоянната комисия по култура и религиозни въпроси при Общинския съвет в Русе, и представител на Община Русе. 

Победителите ще бъдат обявени на тържествена церемония, организирана от Община Русе, в навечерието на Деня на народните будители. 

БТА припомня, че първият носител на наградата е Константин Илиев за романа "Поражението". През 2007 г. призът печели Алек Попов с "Черната кутия". Две години по-късно победител бе Ивайла Александрова с романа "Горещо червено", а през 2011 г. - Галин Никифоров с "Къщата на клоуните". Милен Русков печели приза през 2013 г. с романа "Възвишение". Големият победител през 2015 г. е Христо Карастоянов с романа "Една и съща нощ". Милен Русков получи приза през 2017 г. за втори път - за романа "Чамкория", а през 2019 г. победител бе Рене Карабаш за романа си "Остайница". Носител на голямата награда през 2021 година бе проф. Иван Станков - за книгата "Вечерна сватба", а през 2023 г. - Костадин Костадинов за книгата "Ловецът на пеперуди".

 

Източник: Мартин Пенев, БТА

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата