Иван Станков (65) е тазгодишният носител на наградата "Елиас Канети", съобщи БНР. Той е отличен за романа си "Вечерна сватба", издаден от „Хермес” през 2020 г. Наградата е грамота, бронзова статуетка и 5 хил. лева. 

"Аз съм Иван Станков и съм ваксиниран, и жив", заяви носителят на наградата, цитиран от БТА. Той призова това да направят всички, които не са ваксинирани - "не от страх за живота си, а от обич към близките си".

"Изключително радостно за мен е, че тази година журито присъжда награда "Елиас Канети" на моята книга "Вечерна сватба". Така книгата се връща при града, който я роди из купищата свои стари вестници. От там тя си открадна много от случките, героите, любовите и смъртите", каза проф. Станков.

В раздел "Белетристика" сред номинираните бяха и Георги Господинов с "Времеубежище", Захари Карабашлиев с "Опашката", Момчил Николов с "Чекмо", Теодора Димова с "Поразените", Русана Бърдарска с "Опитът" и Христо Карастоянов с "Т като Ташкент". 

Проф. Станков е преводач и преподавател по българска литература във Великотърновския университет.  Автор е на трилогията с разкази "Спомени за вода. Dm" (2014), "Улици и кораби. Gm" (2017) и "Имена под снега. А7" (2019). "Вечерна сватба" е четвъртата му белетристична книга. Преводач е от румънски на книгите  Мирча Картареску.

Наградата "Елиас Канети" е учредена от общината в Русе и международното дружество "Елиас Канети" през 2005 г. по повод на 100-годишнината на родения в крайдунавския град световноизвестен писател. Призът се присъжда на всеки две години в навечерието на Деня на народните будители.

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.