ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Федерико Гарсия Лорка - поет, драматург, (1898 – 1936)

Произход: Испания, богато селско семейство

Образование: Свири на пиано от дете, учи право, литература и композиция в университета на Гранада и в Мадрид

Интереси: Символизъм, футуризъм, сюрреализъм

Творчество: Поезия, драма, музика

Най-известна книга: „Цигански романси“

-------

 

„Аз я отведох на реката;(бях сигурен, че е девойка), ала тя имала си мъж.” – така започва „Невярната съпруга” на Федерико Гарсия Лорка, испанският поет, застрелян през 1936 г., чиято поезия обаче е страстна и изненадващо нова всеки път.

Често става така – смъртта на истинските поети дописва поезията им. И не питайте защо умират все млади, не е защото са пресъхнали - обратно на реката, изворът на поезията е по-голям от нейното устие.

„Дърветата с върхари тъмни/израстваха пред нас грамадни/и лаеше отвъд реката/с далечни псета кръгозорът./Щом минахме безмълвно двама/къпини, храсти и тръстики,/коравият й ток изрови/във тинята една трапчинка.”

Ако това ви прилича на испански фолклор – да, поезията на Лорка съчетава фолклорни корени с модерно поетично мислене от началото на 20 век и това му създава проблеми. Традиционалистите му казват „цигански поет” и отказват да го чуят. Приятелите му сюрреалисти пък не го приемат за „достатъчно сюрреалистичен”. Лорка дори къса с Дали и Бунюел, защото смята, че двамата създават „Андалуското куче”, само за да му се подиграят.

Да му имам егото. Но и таланта.

„Под мен в уплаха като риби/изплъзваха й се бедрата,/ту пламнали като жарава, /ту като сняг и лед студени.”

„По цяла Андалусия хората постоянно говорят за дуендето и го разпознават, когато и да се появи то. Старата циганка-танцьорка Ла Малена веднъж извика, докато слушаше Бах: „Олеле! това има дуенде!” - но беше отегчена от Глук, Брамс и Дарио Мило” – казва Лорка в лекция за дуендето. И сам пренася в поезията си тази тъмна сила.

„Дуендето…..не е въпрос на умение, а на жива форма, на кръв, на древна култура, на съзидателно действие” – продължава поетът. И илюстрира виждането си.

„Дарих я на раздяла щедро/с красива кошница от слама/и не склоних да я залюбя,/защото имаше си мъж,/а каза ми, че е девойка,/кога я водех към реката.”

Най-известната поетична книга на Лорка, „Цигански балади”, излиза през 1928 г. - 10 години след първата, „Впечатления и пейзажи”, и 14 преди посмъртната последна – „Поетът в Ню Йорк”, пълна със сюрреалистична поезия.

Междувременно пише и пиеси. „Проклятието на пеперудата”, е история в стихове за невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, която има едва 4 представления. Доста по-дълго от това изкарва невъзможната любов на Федерико към приятеля му Салвадор Дали.

Не се заблуждавайте от поезията на Лорка, в която се пее за любов между мъж и жена. Това е поетичен плащ, а той е гей - и хем се притеснява, хем налита на всичко най-добро наоколо, хем подозира, че хомосексуализмът му предизвиква подигравки.

Със Салвадор Дали 6 години по-големият Лорка се запознава през 1922 г. и двамата имат дълга връзка – приятелска, творческа, до някакво ниво и сексуална, но без да се стига до край. „Любовта ни бе страстна, но трагична, тъй като ми беше невъзможно да я консумирам” – пише Дали десетилетия по-късно.

А Гала, съпругата му, сама прочута с разпуснатия си живот, мрази Лорка заради дълбочината на духовната връзка, която има със съпруга й приживе и унищожава неговите писма до Салвадор. Самият Дали пък през 1936 г., когато Лорка е застрелян, изпитва страхотна вина, обвинява се, че не го е спасил и пише за мъртвия си приятел: „Сбогом! Обичам те много! Някой ден отново ще се срещнем. И ще си живеем чудесно!”

Три дни преди началото на гражданската война, Лорка заминава за вилата си в Гранада, въпреки напрежението там. След месец местните милиции го арестуват и разстрелват, преди да реагират влиятелните му приятели.

Има много версии за смъртта на Федерико Гарсия Лорка, но предпочитам поетичната – в нея са намесени демоните на антипоезията, антикрасотата и антигения, тоест, простотията, завистта и отвратителното човешко желание да принизим онова, което се извисява.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 77 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си