„Въображението е синоним на способността за открития.”

„Който не почука на сърцето, напразно ще чука на вратата.”

„Артистът, особено поетът, е много често анархист в най-пълния смисъл на думата. Той трябва да обръща внимание само на 3 силни гласа – на смъртта, на любовта и на изкуството.”

„Само мистерията ни позволява да живеем, само мистерията.”

„В сърцето на всяко велико изкуство е необходимо да има меланхолия.”

„Всички сме любопитни за това, което може да ни нарани.”

„Поетът трябва да бъде професор на петте чувства и да отваря вратите между тях.”

"Когато започне "стани да седна" - чупи стола и не участвай в тази игра."

"Дуендето… Къде е дуендето? През празната арка нахлува един мисловен полъх, който духа настойчиво над главите на мъртвите и търси нови простори и неподозирани звукове; един полъх с мирис на детска уста, на стъпкана трева и камбанка на медуза, който възвестява непрекъснатото кръщение на новосъздадените неща."

ФЕДЕРИКО ГАРСИЯ ЛОРКА – испански поет и драматург, роден на 5 юни 1898 г. Емблематична личност, лидер на испанско културно общество „Поколението от 27-ма”. Убит е от националистите на 19 август 1936 г. по време на гражданската война. Режимът на Франко забранява произведенията на поета. Едва през 1953 г. са издадени силно цензурираните му „Събрани съчинения“. Едва след смъртта на Франко през 1975 г. става възможно животът и смъртта на Лорка да бъдат публично обсъждани.