Есе на Федерико Гарсия Лорка - испански поет и драматург,  емблематична фигура на Поколението от 27-а, подготвено за печат от Огнян Стамболиев

 

МУЗИКАТА Е ВАМПИР…

Музиката е нещо наистина страстно и тревожно. 

Думите изразяват човешкото, а музиката - незнайното и непонятното. 

Стихийно изкуство е музиката. За нея може да се каже, че е изворът на мисълта... 

За да говориш за музиката, трябва да си духовно подготвен, най-главното: да знаеш нейните велики тайни. 

Нито една дума не би могла да изрази самоубийствената страст на Бетовеновата “Апасионата”, нежността на ноктюрните на Шопен, мелодиите на Верди и Росини...

За да проникнеш в музиката, трябва да имаш силно въображение, да преодолееш трудностите на нейната техника, да стигнеш до фантазията и страстта у нея.

Без съмнение, Глинка не е съзнавал, че за първи път е използвал един необичаен ред на тоновете. И Рамо не се е замислял над увеличената секста, открита случайно и именно от него. А схоластиците и блюстителите на реда не престават да се възмущават от паралелните квинти, които ни удивляват в музиката на Клод Дебюси...

И затова предписанията в музиката са просто ненужни, особено при такива стихийни натури като Рихард Щраус. Така е във всяко изкуство, а също и в поезията. Ето дойде Рубен Дарио, Великолепния, и на пътя му се изпречиха ловки сонетисти, набедени академици, разни писачи на оди в духа на Кинтана и Ерсиля. Но неговият напор разруши каноните, създадени за школските учебници. 

Разбира се, основата е необходима и изучаването на правилата е нещо неизбежно, но когато някой ги надрасне или разруши, трябва да го уважаваме.

Великите духове не се съобразяват с правилата - в изкуството те са задължителни само за определени хора. Когато се появят неудържими или епически  или бесни - те следват сърцето си, пристъпват правилата и така се появява Вагнер, обожаван и хулен, Равел, свръхчувствителен и нетукашен, постигнал тайната на звученето на още непознати  инструменти, Дебюси,  с неговата дълбока и причудлива музика...

В началото канонът е необходим, но когато драматичните глъбини на живота измъчат музиканта, той започва да говори с друг, непознат и чужд за педантите глас...

Човешките страсти са хиляди, неизброими и всяка от тях има безброй оттенъци. 

Хората са също хиляди и всеки си има свой свят. Логиката е неумолима. Можеш ли да заточиш една душа в друга, чужда?...

Колкото и странно да е решавал дисонансите Дебюси некой не би могъл да оспори неговите непривични секунди и да докаже тяхната абсурдност. Можеш да кажеш “харесва ми”, “не ми харесва”, но не бива да твърдиш “Това е хубаво, а онова - лошо!” Разликата между хубавото и лошото е в гледната точка. И накрая, никой не притежава божествения дар да чете в душите...

Сещам се за хиените, които на глутници са нападали Бетовен... Няма нищо по- безплодно и празно от усилията на онези, които вечно следят и коригират другите.

Досадните каталози с акорди са принудили толкова таланти да изоставят музиката.

Когато замисълът е велик, той съвсем не се вмества в каноните. 

Мисълта - когато е истинска - е независима, необичайна. Не бива да забравяме, че музиката - изкуството, което тъй пълно изразява страданието - може лесно да се пародира.

Всяко произведение, изразяващо автентично душевно състояние, заслужава нашето внимание...Крехкият Люли е писал тъй съвършени, тъй пленителни менуети в съгласие с хармонията на своето време (наистина, има ли нещо по. изискано, по- правилно от менуета?), а ето Рихард Щраус създаде своя великолепен “Дон Кихот”/ много спорят сега за него!/ с една доста хаотична оркестрация...

Недостъпността на музиката пречи на мнозина да преживеят откровения, които не може да им даде нито едно от останалите  изкуства. Познавам хора, които избягват да слушат музика, защото тя ги изморява душевно и телесно. Такова изкуство просто не се помества в рамки. За нощта правила няма, както и за деня. Но тези, които успеят да открият в музиката своя трагичен глас, са малцина. 

Да, музиката е вампир, който бавно изсмуква мозъка и сърцето... 

Доказателството?

Всеки истински музикант.

17 август 1917,

Мадрид

 

РАЗБИТИ ЗВЪНЯТ НА УТРОТО ЧИСТИТЕ ЧАШИ...

Един от най- големите поети на Испания и света от бурния, но плодоносен за поезията  ХХ век – Федерико Гарсиа Лорка е роден под неспокойния знак на Близнаците, на 5 юни 1898 г в градчето Фуенте Вакерос, близо до Гренада. Следва право о илитература, още като студент ръководи любителския театър “Ла Барака”. Дебютира като белетрист, но неговата стихия са поезията и театъра. Най- известните му стихосбирки са “Книга на песните”, “Песни”, “Канте  хондо”, “Плач за Санчес Мехияс” и “Цигански романсеро”. А от пиесите - “Кървава сватба”, “Йерма”, “Домът на Бернарда Алба” и “Любовта на Дон Перлимплин”. През 1933- 1934 пиесите му се играят в Буенос Айрес и Монтевидео. Въпреки че никога не е принадлежал към някаква политическа групировка, монархо- фашистите го арестуват и на 19 август 1936 го разстрелват край селцето Виснар.

“Когато умра, оставете балкона отворен”- пише той в едно свое прочуто стихотворение. Балконът остана отворен и светът заобича Лорка. През  1938-1942 едно от най- големите издателства в испаноезичния свят “Лосада” в Буенос Айрес издаде в шест тома неговите събрани съчинения, откъдето те тръгнаха по света.

Огнян Стамболиев

 

 

 

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 57 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…