Изложба с 17 голямоформатни платна на чилийския художник Гийермо Лорка ще бъде представена в „Двореца“ – филиал на Националната галерия в София. Експозицията, озаглавена „Отвъд магичното“, се открива днес, 17 декември, от 18:00 ч. и ще може да бъде разгледана до 14 февруари 2026 г., съобщаиха организаторите.

Проектът отбелязва навлизането на Гийермо Лорка в европейската институционална художествена сцена. За първи път в европейски публичен музей е представен цялостен подбор от негови произведения. „Експозицията разкрива сюрреалистичната, съблазнителна и понякога тревожна психо-визуална вселена на художника“, разказват от галерията.

Изложбата проследява поетическата и стилова последователност в творчеството на Лорка – от ранните му произведения от 2012 г. до най-новите, създадени през 2025 г. Представените 17 голямоформатни платна са част от престижни международни колекции.

„Основните художествени влияния върху Лорка включват барока, рококото, символизма и сюрреализма. В стремежа си да изследва несъзнаваното и тъмните страни на човешката психика – отвъд магичното – художникът черпи вдъхновение както от разнообразни археологически препратки, така и от японското изкуство. Така той изгражда оригинална и дълбоко лична визия за съвременния свят, разположена между миналото и настоящето. Постоянно преминавайки между съня и реалността, Лорка отвежда зрителя в пространства, където възвишеното и гротескното се преплитат в обезпокоителна хармония, провокираща въображението и границите на възможното“, се казва в презентацията на изложбата.

ГИЙЕМО ЛОРКА е роден през 1984 г. в Сантяго, Чили. Той е сред най-разпознаваемите съвременни чилийски художници на международната сцена, известен с монументалните си живописни платна и изключителната си техническа прецизност.

Още в ранна възраст Лорка проявява интерес към класическата живописна традиция. Обучението и формирането му са силно повлияни от европейското фигуративно изкуство, като в определен етап от развитието си работи и учи в Европа. В творчеството му ясно личи задълбочено познаване на старите майстори – особено на бароковата живопис – както и съзнателно отстояване на класическата техника в контекста на съвременното изкуство.

Художественият свят на Лорка е населен от женски фигури, деца, диви и митологични животни, фантастични създания и загадъчни сцени, които напомнят съновидения или притчи. Темите за невинността и насилието, красотата и заплахата, еротичното и ужасяващото често съжителстват в едно и също платно. Тази напрегната двойственост е в основата на въздействието на неговите произведения.

Лорка работи предимно в голям формат, използвайки класически живописни техники и богата, плътна цветна палитра. Влиянията от символизма и сюрреализма се преплитат с елементи от японската визуална култура, както и с архетипни образи, заимствани от митологията и историята на изкуството.

Негови изложби са реализирани в Латинска Америка, Азия и САЩ, като особено силно присъствие има на азиатската художествена сцена. Произведенията му са част от значими частни и институционални колекции. 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...