„Животът е досаден капан. Когато мислещият човек възмъжее и достигне до зряло съзнание, той неволно се чувства като в капан, от който няма изход.”
„Смисълът на живота е само в едно – в борбата.”
„Човек е онова, което мисли за себе си.”
„Човек е това, в което вярва.”
„У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.”
„Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът.”
„Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай.”
„Трябва да поставите своя живот в такива условия, че трудът да бъде необходимост. Без труд не може да има чист и радостен живот.”
„На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.”
„Човек обича да говори за болестите си, а между другото това е най-безинтересното нещо в неговия живот.”
„Страшно ми се иска да живея, иска ми се нашият живот да бъде свят, висок и тържествен – като небесният свод. Слънцето не изгрява два пъти през деня и животът не се дава двукратно – хванете се здраво за останките от вашия живот и ги спасете.”
„Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, силни бодри, не преставайте да правите добро.”
„Вярвам, че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот.”
„Науката е най-важното, най-прекрасното и нужно в живота на човека, тя винаги е била и ще бъде висше проявление на любовта – само и единсвено с нея човек ще победи природата и себе си.”
„Децата са свети и чисти. Не бива да ги превръщаме в играчка на своето настроение.”
„Писателят трябва много да пише, но не трябва да бърза.”
„Моят съвет е: в пиесата се старай да бъдеш оригинален и по възможност умен, но не се бой да се покажеш и като глупак; трябва свободомислие, а само този е свободомислещ, който не се бои да напише и глупости. Не заглаждай, не шлифовай, а бъди непохватен и дързък. Краткостта е сестра на таланта.”
„Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен.”
„Големите композитори винаги и преди всичко са обръщали внимание на мелодията като на водещо начало в музиката. Мелодията е музиката, основата на цялата музика, понеже съвършената мелодия предполага и извиква към живот своето хармонично оформление.”
„Който нищо не иска, на нищо не се надява и от нищо не се бои, такъв не може да стане художник.”
„Изкуството да се пише е изкуството да се съкращава.”
„Ако се боите от самотата, не се женете.”
„По-лесно е да се изпроси от бедните, отколкото от богатите.”
„Зад вратата на щастливия човек трябва да стои някой с чукче и постоянно да почуква, напомняйки, че има нещастие и след краткото щастие, настъпва нещастие.”
АНТОН ЧЕХОВ – руски писател и драматург, роден на 29 януари 1860 г. За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически на световната литература. Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света.Работи като лекар почти през целия си живот. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“. Пиесите му „Вуйчо Ваня“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“ се играят във всички цивилизовани страни. Умира на 15 юли 1904 г.
