„Започнах да пиша на първо място, защото очаквах всичко да се промени, а исках в писмена форма да имам нещата такива, каквито са били.“

„Изкуството се нуждае от по-големи хора, а политиката – от по-добри хора.“

„Пишеш хитова пиеса по същия начин, по който пишеш и пълен боклук.”

„Интересувам се от лудостта. Вярвам, че тя е най-значимото и най-постоянно нещо в човешкия род.“

„Колко е самотно и глупаво да бъдеш арменски писател в Америка.“

„Може и да съм се провалил в живота, но получих готов материал за работа.“

„Моята работа е да пиша, но моята истинска работа е да бъда.“

„Невъзможно е да не се забележи, че нашият свят е измъчван от недостиг, омраза, страх и вина.“

„Ролята на изкуството е да създаде един свят, в който може да се живее.“

УИЛЯМ САРОЯН – американски писател, роден на 31 август 1908 г. На 15 октомври 1934 г. публикува първата си книга - "Дръзкия младеж на летящия трапец", и така започва литературната му кариера. Над десет романа, много пиеси, повече от 3000 разказа, малко стихове и постепенно осъзнаване на истината, че в Америка, иска ли да бъде верен на себе си, писателят трябва да остане независим от царството на парите. Пиесата му "Времето на вашия живот" спечелва наградата „Пулицър”, но Сароян я отхвърля с думите: „Никой не може да ме купи“. Има „Оскар” за адаптацията на романа „Човешка комедия”. Умира на 18 май 1981 г. Книгите му „Човешка комедия” и „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света” имат няколко издания на български.

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...