„Започнах да пиша на първо място, защото очаквах всичко да се промени, а исках в писмена форма да имам нещата такива, каквито са били.“

„Изкуството се нуждае от по-големи хора, а политиката – от по-добри хора.“

„Пишеш хитова пиеса по същия начин, по който пишеш и пълен боклук.”

„Интересувам се от лудостта. Вярвам, че тя е най-значимото и най-постоянно нещо в човешкия род.“

„Колко е самотно и глупаво да бъдеш арменски писател в Америка.“

„Може и да съм се провалил в живота, но получих готов материал за работа.“

„Моята работа е да пиша, но моята истинска работа е да бъда.“

„Невъзможно е да не се забележи, че нашият свят е измъчван от недостиг, омраза, страх и вина.“

„Ролята на изкуството е да създаде един свят, в който може да се живее.“

УИЛЯМ САРОЯН – американски писател, роден на 31 август 1908 г. На 15 октомври 1934 г. публикува първата си книга - "Дръзкия младеж на летящия трапец", и така започва литературната му кариера. Над десет романа, много пиеси, повече от 3000 разказа, малко стихове и постепенно осъзнаване на истината, че в Америка, иска ли да бъде верен на себе си, писателят трябва да остане независим от царството на парите. Пиесата му "Времето на вашия живот" спечелва наградата „Пулицър”, но Сароян я отхвърля с думите: „Никой не може да ме купи“. Има „Оскар” за адаптацията на романа „Човешка комедия”. Умира на 18 май 1981 г. Книгите му „Човешка комедия” и „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света” имат няколко издания на български.

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си