„Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен. ”

„Животът създава ред, но редът не създава живот.”

„Има само едно истинско богатство и то е общуването между хората…”

„Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока. ”

„Няма да намериш безсмъртието вътре в себе си. ”

„Съвършенството е добродетел на мъртвите.”

„Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне. ”

„Трябва да преживееш много, за да станеш човек. ”

„Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.”

„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: Моето цвете е там някъде „.“

„Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези. ”

„Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба. ”

„В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…”

„Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се загине. ”

„Човек никога не е доволен там, дето е…”

„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.”

„Войната не е приключение. Войната е болест. Като тифа.”

„Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.”

„Много по-трудно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи си истински мъдрец.”

 

АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ – френски писател и летец, роден на 29 юни 1900 г. Книгата му „Малкият принц“ няма аналог в световната литература. Поетичният философски разказ съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта. Писана е по лични преживявания и е илюстрирана с  рисунки, които са включени в повечето издания. Авторът споделя мислите си за безумията на човечеството и простите мъдрости, които възрастните забравят, когато пораснат. „Малкият принц“ е преведен на 180 езика и продаден в повече от 50 милиона копия по цял свят, има много адаптации за опера, театър и кино.
Екзюпери е  автор и на книгите „Нощен полет“,  „Земя на хората“, "Боен пилот", "Южната поща", "Писмо до един заложник" и др. Те са вдъхновени от жизнения му път на пилот. На 31 юли 1944 г. Екзюпери излита на разузнавателна мисия и не се завръща. И до днес продължават споровете за мястото на гибелта му. Той изчезва някъде между Корсика и френската Ривиера над Средиземно море. Версиите са три. Според първата „Лайтнингът“ му е свален над морето от германски изтребители. Втората е подозрителна — някой е предизвикал катастрофата. Третата версия твърди, че от старите си рани Екзюпери е загубил съзнание над морето, а не е изключено и сам да е посегнал на живота си.

 

„Мъж или жена, които са прочели 1000 книги, винаги са добра компания.“

Ан Райс, американска писателка, родена на 4 октомври преди 85 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата