"Малкият принц" става на 75 г. днес. Световният бестселър на Антоан дьо Сент-Екзюпери е четен от множество хора в младите им години. А всъщност не е мислен като детски, припомня faz.net. 

Това е причината децата трудно да възприемат книгата, която упорито ги карат да учат в училище в малките класове. За тях историята за малкия герой от малък астероид, който притежава роза, за която се грижи, а след това изоставя, е трудно разгадаема. 

75 години след излизането на оригинала на 14 март 1943 г., сега за първи път книгата ще бъде адаптирана за деца от писателката Изабел Пин. 

ИЗБРАНИ ЦИТАТИ

„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.”

„Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.”

„Всички възрастни хора са били най-напред деца.”

„Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.”

„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде".”

„Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.”

„Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.”

„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.”

„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!" и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!”

Какво значи "да опитомиш"?... Ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...”

„Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш...”

„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.”

„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.”

„Къде са хората? ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.”

„Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкият принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.”

„Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!”

„Този човек - би бил презиран от всички други... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.”

„Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.”

„Думите само ни пречат да се разбираме помежду си.”

„Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.”

„Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...”

„Питам се - рече той - дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас... Но колко е далеч!”

„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.”