Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д'Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екзюпери", пред телевизионния канал Франс 24. Днес се отбелязват 125 години от рождението на автора на "Малкият принц", който е най-превежданото издание след Библията и Корана. Романът може да бъде прочетен на повече от 300 езика. С над 200 милиона продадени копия е най-известното, най-превежданото и най-четеното произведение на френската литература.

Антоан дьо Сент-Екзюпери, който е роден на 29 юни 1900 г. в Лион, може да бъде описан като пилот-писател и писател-пилот, каза Д'Аге. Според него е сложно да се прецени кое е по-точното описание, но е сигурно, че и двете идеално пасват за личността на неговия родственик. Страстта му към двете занимания е неоспорима - първият си полет той прави едва 12-годишен, а първата му новела - "Авиаторът", е публикувана през 1926 г. във френско литературно списание, обясни Оливие Д'Аге.

Антоан дьо Сент-Екзюпери произхожда от аристократично семейство. Баща му умира, когато момчето е само на четири години. Антоан трудно преживява смъртта на брат си Франсоа, едва 17-годишен. За него той е най-близкият му човек. Те имат и три сестри. След като не успява да влезе във Военноморското училище, постъпва във френските военновъздушни сили през 1921 г., а година по-късно вече е военен пилот.

През 1926 г. се присъединява към авиокомпанията Compagnie Latécoère в Тулуза и активно участва при създаването на маршрути за въздушна поща над Северозападна Африка, Южния Атлантик и Южна Америка. В Аржентина той среща и съпругата си - Консуело, която е родом от Салвадор, и вече има два брака зад гърба си. Тя се изявява като писателка. Сключват през 1931 г. брак, за който се твърди, че бил изпълнен със скандали и изневери.

Сент-Екзюпери се присъединява към френските военновъздушни сили по време на Втората световна война и изпълнява разузнавателни мисии до сключването на примирието с Германия през 1940 г. 

Той обича летенето, тъй като му дава свобода, възможност да види Земята от високо, а също и шанс да размишлява, казва племенникът му Оливие Д'Аге пред Франс 24. "Дългата медитация започва след излитането", обичал да казва творецът според Д'Аге. Сент-Екзюпери бил на мнение, че самолетът развива въоръжението му, тъй като дълго време пишел за опита си като пилот. 

На 31 декември 1935 г. заедно със своя помощник пилот Андре Прево излитат от Париж с идеята да се опитат да осъществят най-бързия полет между френската столица и Сайгон във Виетнам. Претърпяват обаче катастрофа в пустинята между Либия и Египет заради технически проблем. Според  Д'Аге двамата оцеляват по чудо, благодарение на пилотските умения на Сент-Екзюпери. Оказват се в пустинята, на хиляди километри от населените райони. Точно там е и първата среща с Малкия принц - героят, който му носи световна слава. Малкият принц всъщност е мираж, разказва Оливие Д'Аге. 

Книгата за първи път излиза през 1943 г. в Ню Йорк и критиката е противоречива. За някои изданието е подходящо за деца, както я представя издателят, но според други историята е за възрастни, тъй като разглежда въпроси, свързани с любовта, самотата и смъртта. Цветните рисунки са дело на Сент-Екзюпери, който се изявявал и като художник.

В родната му Франция "Малкият принц" излиза за първи път три години по-късно, когато авторът й вече е в неизвестност. След разузнавателен полет над Средиземно море по време на Втората световна война, писателят не се връща. Антоан дьо Сент-Екзюпери изчезва на 31 юли 1944 г. - дата, на която се смята, че е починал. Дълго време точната причина за смъртта на писателя-авиатор не е установена, тъй като не са открити останки от самолета му. 

Мистерията се разплита половин век по-късно с откриването на самолета на французина и признанията на германския пилот, който го е свалил. През 1996 г. гривна, върху която е изписано името на Екзюпери, попада в мрежите на рибар, излязъл с лодката си във водите край Марсилия. Две години по-късно археолог гмуркач, открива и останките на самолета на бащата на Малкия принц в близост до остров Риу, намиращ се между Марсилия и Касис. 

През 2024 г., по повод 80-ата годишнина от смъртта на твореца и авиатор, беше обявено, че носът на френския остров Риу, където са открити останки от самолета на Антоан дьо Сент-Екзюпери, ще бъде преименуван на световноизвестния писател.

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

„Обществото ни се освободи, но в някои моменти постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. Стремително нараснаха всички видове криминални престъпления, а в медиите се изля онази позната мръсотия, която извира от тъмните пластове на обществата винаги по време на исторически преломи.“

Вацлав Хавел, чешки драматург и политик, роден на 5 октомври преди 90 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата