„Аз вярвам в късмета: как иначе бихте могли да обясните успеха на тези, които не харесвате. “

„Голямата тактика на жените се състои в това да те накарат да повярваш, че си обичан, когато не те обичат, и да скрият любовта си, когато обичат.”

„За умрелите истинският гроб е в сърцето на живите.”

„В голям град е възможно повече да видиш, затова пък в малкия – повече да чуеш.”

„Луната е слънцето на статуите.”

„Модата е това, което се демодира.”

„Пенелопа била последното изпитание, което Одисей трябвало да изтърпи в края на пътешествието си.”

„Филмът представлява вкаменен фонтан на мисълта.“

„Свърши половината работа, останалата ще се свърши сама.”

„Един артист може да говори толкова за своето творчество, колкото едно цвете може да говори за градинарство.“

„Поетът е лъжец, който винаги говори истината.“

„Знам, че изкуството е съвършено необходимо, макар и да не знам защо.”

„Най-голямата трагедия за един поет е да му се възхищават, без да го разбират.“

„Историята – това е истина, която е станала лъжа. Митът – това е лъжа, която е станала истина.”

„В Париж всеки иска да бъде актьор. Никой не се задоволява с това да бъде просто зрител.“

„Поетът никога не търси признание. Той иска просто да му вярват.“

„Животът е хоризонтално падане.“

„Най-красивите рокли се носят, за да бъдат съблечени.”

ЖАН КОКТО - френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор, роден на 5 юли 1889 г. През 1909 г. издава първата си стихосбирка „Лампата на Аладин“, което му позволява да бъде въведен в артистичните кръгове. По негови текстове и под влияние на някои руски артисти са направени балетите „Синият Господ“ (1912) и „Парадът“ (1917), които показват новаторските му идеи. Избран е за член на Френската академия през 1955 г.Неговият кръг от приятели и любовници включва Пабло Пикасо, Жан Юго, Жан Маре, Марлене Дитрих, Коко Шанел, Мария Феликс и Едит Пиаф. Известен е с дълголетната си професионална и интимна връзка с Жан Маре.

Умира на 11 октомври 1963 г.

  • ЕКОЛОГИЯ

    Изчезващият свят на пеперудите – какво губим всички ние

     Всеки пети вид пеперуда в България е застрашен от изчезване...

     
  • СТАРИТЕ ЛЕНТИ

    "Живях шарено": 95 години от рождението на Георги Черкелов

     „Нека не ми се сърди театърът, но аз повече обичам киното. Най-напред като зрител го предпочитам. Като дете гледах много филми..."

     
  • НА ФОКУС

    Анна и Александър

    Джами Филбрик от „Moviefone“ и Карeн Бенардело от „Cinemadailyus“ разговарят с Максин Пийк и Джейсън Айзъкс за филма  „Words of War“ и партньорството им на снимачната площадка.

    • Лентата разказва за покойната вече руска журналистка Анна Политковская
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Азис или Моцарт?

     Отново за една болна тема - музиката и младите .

    •  Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес?
    • Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. 
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...

 

Романът с добри намерения и неуспешна  реализация

 

"По инерция написах, че „Планът „Елиминирай Европа“ е роман, но това е по скоро репортаж, псевдодокументалистика, сценарий за тв сериал, някакъв микс между криминале, екшън, трилър и мелодрама" ревю на Борислав Гърдев.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.