„Аз вярвам в късмета: как иначе бихте могли да обясните успеха на тези, които не харесвате. “

„Голямата тактика на жените се състои в това да те накарат да повярваш, че си обичан, когато не те обичат, и да скрият любовта си, когато обичат.”

„За умрелите истинският гроб е в сърцето на живите.”

„В голям град е възможно повече да видиш, затова пък в малкия – повече да чуеш.”

„Луната е слънцето на статуите.”

„Модата е това, което се демодира.”

„Пенелопа била последното изпитание, което Одисей трябвало да изтърпи в края на пътешествието си.”

„Филмът представлява вкаменен фонтан на мисълта.“

„Свърши половината работа, останалата ще се свърши сама.”

„Един артист може да говори толкова за своето творчество, колкото едно цвете може да говори за градинарство.“

„Поетът е лъжец, който винаги говори истината.“

„Знам, че изкуството е съвършено необходимо, макар и да не знам защо.”

„Най-голямата трагедия за един поет е да му се възхищават, без да го разбират.“

„Историята – това е истина, която е станала лъжа. Митът – това е лъжа, която е станала истина.”

„В Париж всеки иска да бъде актьор. Никой не се задоволява с това да бъде просто зрител.“

„Поетът никога не търси признание. Той иска просто да му вярват.“

„Животът е хоризонтално падане.“

„Най-красивите рокли се носят, за да бъдат съблечени.”

ЖАН КОКТО - френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор, роден на 5 юли 1889 г. През 1909 г. издава първата си стихосбирка „Лампата на Аладин“, което му позволява да бъде въведен в артистичните кръгове. По негови текстове и под влияние на някои руски артисти са направени балетите „Синият Господ“ (1912) и „Парадът“ (1917), които показват новаторските му идеи. Избран е за член на Френската академия през 1955 г.Неговият кръг от приятели и любовници включва Пабло Пикасо, Жан Юго, Жан Маре, Марлене Дитрих, Коко Шанел, Мария Феликс и Едит Пиаф. Известен е с дълголетната си професионална и интимна връзка с Жан Маре.

Умира на 11 октомври 1963 г.