„Светът е толкова непредсказуем. Нещата се случват внезапно, неочаквано. Искаме да контролираме собственото си съществуване и понякога успяваме, друг път – не. Това е така, защото ни движат силите на случайността.“

„Всичко може да се промени във всеки момент – неочаквано и завинаги.“

„Ако човек не е готов за всичко, значи не е готов за нищо.“

„Живея в настоящето, мисля за миналото и се надявам на бъдещето.“

„Обичам звука на пишещата машина.“

„Всичко, което исках да правя, е да пиша стихове и проза.“

„Когато пиша, не съм невротичен. Така че за семейството ми е по-добре, когато работя.“

„Писането ме кара да чувствам, че животът има смисъл. Ако не мога да пиша, ще спра да дишам.“

„Винаги съм се интересувал от френската поезия, превеждал съм съвременни френски поети.“

„По книгите на някои от най-големите ни писатели са снимани филми – повечето романи на Хемингуей например, и това не е навредило на книгите.“

„4321“ е голямата книга на живота ми. Чувствам, че цял живот чаках, за да напиша тази книга. Подготвях се за нея през всичките тези години.“

„Посланието на Доналд Тръмп: „Да направим Америка отново велика“, означава „да направим Америка отново бяла“. Никога не съм бил по-отчаян за това кои сме ние и накъде сме тръгнали.“

„Колко малко се е променила Америка от убийството на Кенеди насам. Расизмът все още е много голям проблем. Все още се вземат глупави външнополитически решения. И страната е все така разделена на егоисти и на хора, които вярват, че сме отговорни един за друг.“

„Никога досега не сме имали президент, който да е бил под такъв обстрел през целия си мандат, както Барак Обама. За „бялата Америка“ беше непоносимо да има чернокож президент. Това беше чист расизъм, който така се разпространи, че докара Доналд Тръмп.“

 

ПОЛ ОСТЪР – американски писател, сценарист, режисьор и преводач, роден на 3 февруари 1947 г. в Нюарк. Семейството му е еврейско с полски корени. Завършил е Колумбийски университет, след което заминава за Париж, където се прехранва с преводи. „The Invention of Solitude“ е първата му книга. Печели литературна слава с втората си – „Нюйоркска трилогия“ – неконвенционално криминале с елементи на екзистенциализъм и абсурдизъм. Остър е съавтор на 5 филма, като безспорно най-добрият му е „Дим“ (1995) с Харви Кайтел, който печели куп награди. 

Женен е за писателката Сири Хуствет, двамата живеят в Бруклин – кварталът, който често е главен герой в историите на Остър. 

Писателят е живата съвест на американската демокрация – критик на политическите грешки и на демократите, и на републиканците, въпреки че не крие, че симпатизира на първите. През 2018 г. Остър ще оглави американския ПЕН клуб и отсега се заканва да не премълчава нито едно безобразие в политиката. Според него авторите трябва да излязат от черупката си и да се превърнат в гласа на гражданското общество. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 146 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма“

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек