СИЛВИЯ ЧОЛЕВА, Програма "Христо Ботев"
Първата книга на Пол Остър се нарича "Изобретяване на самотата" и е може би най-хубавата, тази, от която тръгват следващите му романи. Още тук големият писател си личи без никакво съмнение.
Разделена е на две части: "Портрет на един невидим човек" и "Книгата на паметта" – двете са като двете страни на една и съща монета, но все пак различни страни. "Книга, събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху отношенията баща-син", както четем на корицата. Но "Изобретяване на самотата" е много повече, много по-обхватна книга от разказ за отношенията между бащи и синове. Спомените за бащата и за семейството, сред които има и неприятни, разкриването на тайни, потулвани с поколения, копнежът на сина към признание от страна на бащата, вникване в собственото минало и в собственото бащинство – Остър пише веднъж като син, втори път като баща, но и размишлява за писателския труд, търси опора и смисъл в творчеството на други автори, вниква в собствената самота.
Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър.
Блестящият превод е на Иглика Василева, а удоволствието от четенето – гарантирано.