„На този свят няма такова нещо като грешно мнение. Има единствено мнения, които не съвпадат с вашите собствени – това е всичко.“

„Не съществуват такива тайни, които да не бъдат изтръгнати от сърцето.“

„Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам.“

„На човека е дадена надежда, която той използва като гориво, така че да съумява да продължава да се движи напред. Без надежда "по-нататък" не може да съществува.“

„Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си.“

„Свят без любов – това е като вятърът от другата страна на прозореца. Нищо не го докосва, нищо не му вдъхва живот.“

„Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая – умират.“

„Спомените стоплят човека отвътре. И в същото време го разбиват на парчета."

„Гледано от далеч, всичко изглежда красиво."

„Цялата наша действителност се основава на безкрайната борба между онова, което действително се е случило, и онова, за което не искаме да си спомняме."

„Стените, които строим, ще паднат върху нас.“

„Колкото и силно да се опитваш да противодействаш, когато си болен – боли.“

„Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.“

„Най-важното, което научаваме в училище, е, че най-важните неща не се научават там.“

„Сърцата на хората са като дълбоки кладенци. Никой не знае какво има на дъното им. Можеш само да предполагаш по това, което от време на време излиза на повърхността.“

„Ако си правиш план или чернова, се губи цялата радост от писането на роман.“

„Никога не чета текстовете си след публикация. Приключването на дълъг роман е като приключването на брак.“ 

„Можеш да станеш по-добър до някаква степен като се упражняваш, но всъщност или си роден с това, или не си.“

„Светът, в който живеем, е антиутопия.“

ХАРУКИ МУРАКАМИ – японски писател и преводач, роден на 12 януари 1949 г. Признат е от световната литературна критика за един от най-добрите автори от страната на изгряващото слънце. Той e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Всепоглъщащото усещане за загуба е може би най-важната тема в изкуството на Мураками – вечното циркулиране около травмите на миналото, сенките на неосъщественото, безсъниците на пропуснатото.

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 85 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...