РУМЕН ЛЕОНИДОВ, „Факел”

Народът е дете. А тези го насилват всеки ден и час. Няма я интелигенцията, която да скочи. Мълчат, капутите, инак се хвалят, че ги превеждат в чужбина с по 200 бройки и обслужват лицемерната грижа за духовността от страна на бездуховния европейски политически елит. Ние сме роби, но като цяло не знаем, че сме такива. Защото ДНК-то ни срича: Наведена главица сабя не я сече.

Къде са любимите ви поети, писатели, композитори, журналисти, публицисти, режисьори, актьори, драматурзи. Къде са любимите ви издатели, къде са вашите преподаватели, учители, професори, академици, попитай те ги, лично ги попитайте, докога ще немеят, докога ще треперят. Или продължавайте да им купувате книгите, да им ръкопляскате, да им вярвате на частните стихове, пиеси, разкази, повести, романи, пиеси, изложби, постановки, филми...

Всички ние сме фалшиви герои на фалшивата ни демокрация. Будната частица от населението ни гледа как се фръцкаме по екраните, медиите, сцените, в магазините за забавна книжнина, писана и издавана за тъпаци, и чака да изречем нещо ясно и гласно.

Но днес лекетата са на мода, празнодумците или мълчаливците, хленчугите, арт онанистите, защото големите ни интелектуалци от миналото отдавна лежат под земята, гледат ни и скърбят от небето, жалят ни как свикваме с несвободата, как се примиряваме с погазването на паметта на достойните ни деди.

Националното ни семе е окончателно и целокупно мухлясало, ако позволим Гешев да оглави прокуратурата. Той е Техен човек. Той говори каквото му кажат. Няма дори подготовката, ума и цинизма на предишните. Този постен полицай не го бива и за квартален. Но той утре ще замита мазните следи на Цацаров, Борисов и онзи, дето не му помня името... 

Преди 30 години Европа ни изостави в ръцете на мутрите, сега се готви отново да го стори. Време е на нашите управници да им се подскаже, че този Гешев не е онзи Гешев. Затова не ни трябват масови протести и демонстрации пред кухите ни, разкапани министерства и институции, а пред посланиците на Германия, Франция, Холандия, Белгия, пред всички посолства на страните-членки на ЕК, които продължават да легитимират поредните безобразия в жалката ви държавица.

Това е. Рискувайте поне веднъж в живота си, трупове.

 

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата