Стартира нов, съвместен проект между Националната библиотека и издателско „Ателие Аб“. Идеята е на поета Анго Боянов, кой ще бъде и водещ на бъдещата поредица от творчески срещи, наречена „Галерия на думите“. Намерението му е добрите мисли, превърнати в думи, събрани като медени пити между кориците на книгите, да се превърнат в сърдечни радари, в търсенето на сродни души.

Всеки месец, през понеделник, под покрива на Националната библиотека – най-сакралното място за подобни откровения –  ще бъдат канени доказани поети и писатели, доказани художници и музиканти, издатели и философи. Стига да притежават харизмата, казва Боянов, с която в продължение на час и половина да спират дъха ни, докато ни въвеждат в своя неприкосновен свят на мъдростта и добротата. И да могат да отговарят с ентусиазъм на въпросите, зададени от четящата публика. 

Първият участник в „Галерия на думите“ ще бъде Румен Леонидов. Поводът е новата му книга „Деветият кръг на рая“, сборник с есета за художници. Ето какво пише в следговора й издателят Анго Боянов:

„Не съм виждал Румен Леонидов да рисува. Не съм и подозирал, че той рисува не картини, а художници. Рисува техните светли лица и съдби. Техните самобичувания и нежни признания. Рисува скици и икони – едновременно. Само че с перо, не с четка. Не с багри, а с думи. И откъде му идва този словесен замах, за да драсне изневиделица, ако не друго, поне една златна лимба към често непредвидимите и чепати характери на своите герои. Чепати и благословени! Благословени и неприлично благи. Завиждам на Румен за среднощията, прекарани с тях. За звъна и блясъка на чашите. За сладките приказки, за медовината, която е обливала душите. И за музите-видения. Това, че му е хрумнало да събере образите на приятели „рембрандовци“ в книга-картина, книга-откровение, книга-поклон, го прави поетично жив. И още по-жив. Защото е подредил последователите на Майстора от Шишковци в компанията на великия ибериец Хуан Миро. Не за сравнение, а заради общия им захлас пред божественото изкуство. Бъди честит, Румене! Благодаря ти, че се появи като шеметен душеприказчик – с есета-жестове – в желаната „Галерия от думи“ – най-новият припев на нашето Издателско ателие.“

Първата среща е насрочена за 25.01.2016 г.,понеделник, от 17 ч. в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Входът е свободен.

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата