Часовникът след час ще кукурига... 

Дрънчи луната - касичка с пари. 

Пауновите сънища не стигат.

Пред прага пак ни дебне кръстопът...

А долу свирят яростно трамваи... 

Защо духът ни няма своя плът, 

тъй както бунта - своите квартали?

Но може би аз не съм еретик - 

как вдигам прах все по пътя към рая. 

И разбивам уж портали с ритник, 

а пред светиите вече се кая!

А може би аз съм живият мит - 

онзи божествен, класически случай - 

някакъв гражданин, бит - недобит, 

с безкласов произход, недопроучен.

Ще трябва да тръгвам - чая ти ври. 

Много й здраве на Сена от мене... 

В чекмеджето, знаеш, има пари - 

купи поне на канарчето семе...