Часовникът след час ще кукурига... 

Дрънчи луната - касичка с пари. 

Пауновите сънища не стигат.

 

Пред прага пак ни дебне кръстопът...

А долу свирят яростно трамваи... 

Защо духът ни няма своя плът, 

тъй както бунта - своите квартали?

 

Но може би аз не съм еретик - 

как вдигам прах все по пътя към рая. 

И разбивам уж портали с ритник, 

а пред светиите вече се кая!

 

А може би аз съм живият мит - 

онзи божествен, класически случай - 

някакъв гражданин, бит - недобит, 

с безкласов произход, недопроучен.

 

Ще трябва да тръгвам - чая ти ври. 

Много й здраве на Сена от мене... 

В чекмеджето, знаеш, има пари - 

купи поне на канарчето семе...

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата