РУМЕН ЛЕОНИДОВ, БНР

„Светът трябва да върви към повече духовност, човечеството губи войната с материалното. Чрез някои от стиховете си се опитвам да вразумя човечеството, но съм безсилен да го направя. Много преди мен, може би и след мен, ще има хора на перото, на духа, които ще искат да вразумят хомо сапиенса, защото ние всички сме от едно племе, независимо че говорим различни езици, живеем в различни епохи, различни вероизповедания изповядваме.

Ние сме едно племе, което обаче вместо да се вразумява и да сънува приказни сънища, то това, което сънува и го прилага в реалността, са ужасите. Това не са само войните.

Като рухна социализмът, смятахме, че ще вървим напред, към съвършенство. Неизбежните военни конфликти между бивши и настоящи империи продължават, но не е това най-важното. Най-трагичното е, че човечеството загуби според мен войната пред материалното, пред плътта, пред стихийната мегаломания да се запасяват, да се върви към някакъв суперлукс.

Алчността убива. Алчният човек, когато е производител или има фирма, не му стигат парите. Това става самоцел в един момент.

Развращава се и потребителят. Обикновеният човек гледа телевизии, интернет, гледа луксове, гледа филми и си смята: защо моят живот е толкова скапан, защо в този живот аз нищо не получих. А той всичко е получил сигурно. Това да имаш здрави деца, човек, който да се опре до тебе, родителите ти да не гинат в глад и студ, да може да ги изпратиш достойно. Да работиш, колкото ти е дал Господ, да знаеш своите качества, своите таланти и да не искаш повече от това.

Турските сериали се харесват толкова у нас, защото съдържат морал, а морал няма старомоден – или го има, или го няма. Там има патриархално-битови отношения, има и съвременни, но при всички случаи доброто и злото се боричкат, подлостта в човека, която си я има, страховете в човека, желанието му да измами, да заобиколи закона, желанието между мъжете и жените да си крадат по-красивите от съперника или съперничката. Това не е Шекспир, не са световни проблеми, но са много човешки. Затова на Балканите, тук, специално у нас се гледа страшно много. Интелигентни жени, по-малко интелигентни – всичко се изравнява, защото това е жаждата на жените в България, на уморените същества, които изнесоха целия преход с деца, с мъже – безумно отчаяни, напиват се, гърмят се, родители, които трябва да се гледат… И всичко това, в един момент седят майка и дъщеря, може би и внучка ще седне скоро, и гледат един свят, в който има добро и лошо и те се борят.

Светът не върви добре с модела на мъжкия егоцентризъм и мъжките амбиции. Светът трябва да върви към повече духовност, към повече скромност, към повече съпричастие. Е, няма по-съпричастни същества от жените.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.