ТЕОДОР УШЕВ, "ФЕЙСБУК"

Няма никакво значение дали Мария Бакалова ще спечели "Оскар" тази вечер, или не. Това, което това момиче постигна, е нечуван успех и пробив. Преди това да се случи, бях сигурен, че български актьор няма никакъв шанс някога да бъде номиниран за "Оскар", "Бафта" и всичките други признания и награди, които тя получи. 

Но, ето – едно момиче от Бургас го направи, и то по най-зашеметителния начин. Държа се достойно, направи блестяща кампания, позиционира се добре в изключително трудния и жесток кинобизнес поне за няколко години напред.

Това няма да се случи никога отново. Поне в близките 50-ина години. Няма да се случи не само защото граничи с чудото. А защото начинът по който публиката, обществото в България реагира на това нечувано постижение за български актьор, беше нездравословен. От махленските спорове, през патриотарските изхвърляния или неглижиране, до обикновената провинциална завист.

Не, в България няма как да има голямо, значимо световно изкуство (в частност кино). Няма как да се случи филм като босненския "Quo Vadis, Aida", нито полския "Студена война", нито ливанския "Човекът, който продаде кожата си", нито македонския "Медена земя".

Защото няма смели творци, които да забият пръст в стотиците кървящи рани на тази страна, и с риск да бъдат обругани, да разбият стигмите, лъжите и фалшивите идоли и митове.

Затова културата ни е обречена на сурогати, имитации, кич, и санирани соц-темели.

75 години българското изкуство е задушено от страшното и неизличимо бездарие на страха.

Страх от силния на деня, от институциите, от общественото мнение, от хейтърите, от конюнктурата, от забраната, от пандемията, от глада. Страх, страх, страх. В българските театри се играе "страх", в кината се прожектира "страх", художниците рисуват "страх".

Страх и от изговарянето, честно и откровено – защо българската култура, въпреки наличието на индивидуални таланти, не успява да създава важни, вълнуващи, мащабни произведения.

Една нация е велика не с историята, миналото и легендите си.

А със съвремията си. С онези стотици хиляди величествени "сега", които се случват и в този момент на хиляди места по света, докато коментираме в захлас поредното махленско амбициозно политическо нищожество. 

Няма я смелостта на група хора да се опълчат срещу задушаващата тиня на институциализираната и възпроизвеждаща се посредственост.

Няма кой да попита защо Морфов, Бакалова, Ралица Петрова, Санчо Финци и много други радикални артисти се оказаха забранени, обругавани и недолюбвани у дома. 

Оскарите ще минат, във вторник никой няма да помни кой е спечелил, кой загубил, мнозина от спечелилите ще бъдат забравени. Това са нормалните процеси, в нормалната културна индустрия. В този нормален свят има моди, вълни, нови звезди. И много падащи такива. 

Това, което няма, са фосилизираните величия, и крепеното с десетилетия бездарие. Идваш, вършиш си работата, и си отиваш. Малцина са тези, които успяват да се задържат повече от 5-6 години.

Затова – едно голямо браво на Мария за куража и глътката надежда.

Тя вече успя в най-важната категория – категорията за достойно поведение. Там е категоричен победител!

Коментари  

0 #1 ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ 26-04-2021 11:57
ОТВРАТИТЕЛЕН ФИЛМ, ПРОСТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ГЛЕДА, НЯКАКВА БУТАФОРИЯ, НАПЪЛНО НЕНУЖЕН ФИЛМ - МНОГО ШУМ ЗА НИЩО - ТОВА СА НАШИТЕ ПРОВИНЦИАЛНИ КОМПЛЕКСИ, НЕ СОНЯ ЙОНЧЕВА ОТ МЕТРОПОЛИТЪН, А ТОВА МОМИЧЕ
Цитиране

„Казват, че блус певците винаги плачат в халба с бира. Но знаете ли какво? Аз не пия.“

Би Би Кинг, американски китарист, роден на 16 септември преди 96 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.