БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Уточнявам веднага Мария Бакалова загуби в честен двубой, оспорвано и справедливо.

Колкото и да ни тежи да си го признаем.

Не вярвам до края на дните си да доживея друг български артист да се бори за „Златен глобус“ в раздел комедия или мюзикъл и в този аспект успехът й е и заслужен и невероятен за нашите географски ширини.

Тя наистина  притежава аура, талант и амбиция, за да бъде оценена по достойнство и наета от Джейсън Волинър и Саша Барън Коен за ролята на Тутар Сагдиев в „Борат 2“ (2020).

Претвори впечатляващо свежо образа на простовато казахско момиче, отлично вписвайки се в американската среда и дори спечели овациите ни, правейки за смях не някой друг, а Рудолф Джулиани, бившият кмет на Ню Йорк и дясна ръка на Тръмп в последните президентски избори.

Но…

„Глобусът”  за най-добър мюзикъл или комедия отиде при Коен, господарят на шоуто.

Защо?

Тъй като е много по-разпознаваем и понеже е в час конюнктурата.

„Борат 2“ в псевдодокументален стил предлага горчиво подигравателен поглед към САЩ в условия на криза – пандемия и разлом вследствие оспорваните президентски избори, като в типично свой стил Коен допуска неуместни и груби шеги както с избирателите – републиканци, които, логично, не му импонират, така и с икони като Джулиани, позволявайки си лукса да се надсмива и над холокоста, разбира се, в рамките на допустимото и с необходимата осторожност.

„Борат 2“ е цинична и жестока забава с Америка в криза, пред избор и поглед към бъдещето си, разчитайки основно на благоприятния момент, в който излиза, на дързостта и остроумието на своите създатели и на умението им да предлагат на публиката лесно приемливи, но шаржирани и поради това схематични образи.

Нашата Мария е чудесна като глуповато азиатско девойче, диво и първично, което се забавлява като туземец с американските абсурди, но тя не може да изгради нещо повече от зададените й рамки.

Трябва да остане в тях като образ – символ, без да разгърне напълно своя артистичен потенциал, защото такава е била волята Коенова.

При Розамунд Пайк нещата са коренно различни.

Тя е много по-известна от нашето момиче, британка е, снима се от 23 години и има в актива си популярни роли в „Не умирай днес“ (2002) на Лий Тамахори или „Гордост и предразсъдъци“ (2005) на Джо Райт, както и една страхотна изява като Ейми Дън в прекрасния психотрилър на Дейвид Финчър „Не казвай сбогом“ (2014), за който съвсем заслужено бе номинирана за „Оскар“ за главна женска роля.

В „Много ми пука“(2020) работи под ръководството на сценарист режисьора Дж. Блейксън и създава впечатляващата роля на Марла Грейсън.

В известен смисъл Розамунд е също пришълка в Холивуд, но, уточнявам, че дори и там британките – и то талантливите и красивите, винаги са били на почит.

Филмът е добре направена черна комедия, без да блести с някакви оригинални идеи, похвати или изводи.

В стила на до болка познатата ни политкоректност измамницата Грейсън – но, Господи, каква хищница е тя с какъв изящен и контролиран финес е претворена на екрана от Пайк!, получава на финала заслуженото – точно  когато  мечтата й да стане милиардер е на път да се сбъдне, умира простреляна от нещастник, чиято майка тя му е отнела, за да й присвои авоарите, двете с приятелката й Фран – Елза Гонзалес са лесбийки, а както се досещаме младши партньорът на злодейката е с латиноамерикански корени…

Намесена е и руската мафия в лицето на прословутия Роман Луньов на Питър Динклейдж, създал поредната си конгтениална роля, за да напомни, че може да играе всичко, а не само легендарния Тирион Ланистър от сериала „Игра на тронове“ (2011 – 2019).

Само че в „Много ми пука“ има неочаквани обрати – Луньов предлага вместо битка на живот и смърт с Грейсън да станат съдружници и да наложат монопол над САЩ чрез една компания „Грейсън и Ко“ за обгрижване на болните старци, нуждаещи се от лични асистенти, надушвайки златна мина и бизнес за милиарди.

Творбата си е художествена измислица, а не лъжедокументално изследване.

В нея има ясен сюжет, интересни находки в разказа, добре обрисувани образи, стегнат и смислен диалог, умело редуване на смешни и драматични сцени, отлично подбран актьорски състав, в който бих отбелязал и прекрасната епизодична зарисовка на Даян Уист като Дженифър Патерсън, която помним от сочното й присъствие като Мари от „Трафикантът“ (2018) на Клинт Истууд.

Розамунд има късмет, че попада във филм с майсторски  разказана история, сниман в Бостън, който няма непомерни амбиции, освен да забавлява, но и да ни накара да се замислим върху някои извечни истини за живота, играе вдъхновено комплексно -  нюансиран и добре конструиран образ, при това в амплоа, което отлично владее – на хладнокръвна и пресметлива мръсница, готова на всичко, за да стане богаташка.

Безспорно й се отдава и като Марла Грейсън.

Заслугата й за успеха на филма е безспорна и категорична.

Затова и Асоциацията на чуждестранните журналисти в Лос Анжелис  гласува тя да получи „Златния глобус“ за най-добра актриса в мюзикъл или комедия.

В ущърб на Мария Бакалова, на която, все пак, от все сърце пожелавам попътен вятър и нови и по-добри изяви в голямото кино – у нас и по света.

 

Коментари  

-1 #2 Гърдев 14-03-2021 06:43
Г - н Стамболиев , в киното не е като в операта.Ролята на Бакалова не е толкова малка - дори никак - в сравнение с тази на Димитър Маринов.И е хубаво да ценим успелите - защото - особено в киното - световен пробив е много, ама много труден...
Цитиране
0 #1 Огнян Стамболиев 13-03-2021 11:50
стига вече с тази Мария Бакалова, всеки ден се пише за нея като за някакво чудо! И от други страни като нашата има артисти, успели в Холивуд, дори много повече, а тук медиите ни проглушиха ушите с тази Баколова, с онзи с малката роля във филма с Оскар и с филмчето на аниматора Тео Ушев. А трябва да честваме и славим онези, които градиха и градят българската култура и работят у нас. Това нашето са просто провинциално комплекси.
Цитиране
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 242 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков