ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Когато гледате с възхищение „Апокалипсис сега” на Копола и стигнете до знаменитата сцена с хеликоптерната атака, проведена под звуците на Вагнер, по-добре си спомнете за гениалния филм „Осем и половина” на маестро Федерико Фелини, появил се още през 1963.

Хора се разхождат кротко в парка, жега е, жените са с чадърчета срещу слънце, мъжете със сламени шапки, редят се търпеливо на опашки за вода, красиви момичета им я поднасят и те пият блажено…..спокойният, но зареден с напрежение епизод, се развива на фона на същата фантастична музика с бесните валкирии. А 16 години по-късно Копола не измисля нищо, просто цитира маестро Федерико по шеговит и зловещ начин.

Усещането за цирк, за клоунада, за сериозните измерения на несериозния живот, е централна за Фелини, а „Осем и половина” е притча за твореца и неговите нормални безумия, в която Марчело Мастрояни играе режисьора Гуидо Анселми, нещо като филмов двойник на самия Фелини.

Гуидо ще прави нов филм за света, преживял ядрена катастрофа. Всичко е готово за снимките - екипът, Анук Еме, красивата актриса и негова любовница, Клаудия Кардинале, красивата актриса и негова муза, статистите, всички. Но, потънал в спомени, фантазии, тревожни сънища, истории с жени и любовници, режисьорът Гуидо не може да започне да снима. А когато започва пък, няма сценарий и не казва какво точно ще се прави. Сещате се защо – и той самият не знае.

Целият екип търчи по петите му и чака, а вдъхновението го спохожда на моменти, но не когато той иска, а когато то си реши. Обаче винаги успява да превърне чудатостите на фантазията му в реалности на фантазията…

Ако се чудите дали в тази притча за твореца и неговите нормални безумия всичко е измислено, просто трябва да си спомните, че Фелини прави „Осем и половина” само три години след знаменитата си лента „Сладък живот”. Така че лудостта в случая е разбираема – когато вече си сътворил истински шедьовър, въпросът „има ли връх над този връх”, задължително стяга душата на всеки велик творец. И не е ясно кой от двата страха е по-голям - страхът да не паднеш отвисоко или страхът, че над теб вече няма нищо.

Но има, над теб и около теб има най-различни неща. Например - вълшебната, пищна, едрогърда, фантастично сложена, сламено руса шведска красавица Анита Екберг. Когато тя пристига в Италия да снима „Сладък живот”, на летището възбудените журналисти деликатно я питат с пижама ли спи или с нощница. „Само с две капки парфюм” – гласи отговорът. И скандалът е пълен.

А самият Фелини цитира диалога от първата им среща. „Той: - Вие сте оживялото ми въображение. Тя: - Няма да спя с вас!”

„Беше подозрителна по понятни причини – продължава режисьорът. - Мислеше, че всички мъже искат да спят с нея, просто защото наистина беше така. Не ми се доверяваше, защото нямаше сценарий, който да разлисти.”

Но и без сценарий маестрото твори шедьоври.

„Моята професия ме кара непрекъснато да вярвам, че съм магьосник” – казва Фелини в документалния филм „Аз съм роден лъжец”. И в това признание няма нескромност или лъжа - само магия.

А сега – тихо. На снимачната площадка сме. Маестро Федерико Фелини снима „Сатирикон” и командва всеки жест и поглед на актьорите, които изпълняват любовна сцена между двама мъже и една жена…..

Пътят на Федерико Фелини, магьосникът на киното, роден в Римини през 1920, става вечен път в Рим през 1993-та.

Но лентата на живота му продължава да се върти вечно. И шеметната Джулиета Мазина е вечната негова жена. И Рим е вечният му град. И оркестърът му продължава да репетира вечно. А корабът? Естествено, че и корабът му вечно пътува.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.