ГЕОРГИ ПЕТРОВ

Много ми се искаше в първите  дни на новата година да гледам хубав филм. Опитах няколко американски, но след петнайсетина минути се отегчавах. Забързаният диалог, от който трудно се разбира нещо, или пък трябва да си водиш записки, предсказуемият сюжет, ме отказваха. Гладен бях за истинско кино, за два часа, в които да забравя всичко около себе си, и затова се обърнах към класиката. Не помня кога бях гледал „Амаркорд“ на „Федерико Фелини – вероятно преди повече от 30 години. Та подходих напълно неподготвен, без каквито и да е очаквания, но… Майсторът си е майстор, без значение кога е снимана и с какъв бюджет е лентата. 

Съжалявам за подрастващите, които гледат филми, правени по компютърни игри и комиксови герои. Съжалявам ги, защото едва ли ще намерят сили да се обърнат към кинообразците от ХХ век. Съжалявам ги, защото се губят безвъзвратно в манифактурата на произвеждащите блокбъстъри.

А всеки кадър в „Амаркорд“ е шедьовър, всеки персонаж, без значение колко време е на екрана, е уникален, неповторим. Диалогът е толкова свеж и в същото време непретенциозен. Автентичността пък, до която достига лентата, е смайваща – на моменти оставаш с впечатлението, че това е документалистика и само хуморът и самоиронията подсказват, че това е художествена творба. А Нино Рота – неговата музика извира сякаш от сърцето на дълбоката италианска провинция. 

И след 124-те минути в плен на магията на Фелини ми се прииска да заживея в 30-те години на ХХ в., без днешните екстри – мобилни телефони, различните айпади, айподи и т.н. Да бъда свободен, да скитам полугладен по улиците, да слушам семейните кавги, да гледам свалките на големите, да бъда влюбен в сексапила на голямата регионална красавица... 

Ако имате възможност, гледайте „Амаркорд“. Това не е реклама, но самият филм е реклама на истинското кино. Онова без фалш, без излишни напъни за оригиналност и специални ефекти – животът такъв, какъвто е бил, но представен като изящно художествено произведение.

Кои са актьорите, какви награди е спечелил филмът и всички останали подробности – в „Гугъл“ са, на един клик разстояние. 

 

  • ЗВЕЗДЕН ПРАХ

    Джордж Клуни, който не се страхува да остарява

    Той два пъти е избиран за най-сексапилен мъж на планетата. Лицето му е по реклами и билборди в целия свят. Едновременно с това е един от най-успешните актьори в историята и активист, който не се страхува да говори за редица проблеми.

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 141 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Аз съм виновен“

 

Книгата на Михаил Зигар „Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия.

Акустика за изгубената родина

 

В „Изгнание и музика“ Етиен Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание.

Между два свята: една българска тийнейджърка в Мюнхен

 

Какво е да растеш в Германия като дете на български мигранти? Да живееш в непрестижен квартал, но да учиш в елитна гимназия в центъра на Мюнхен? Живот между два свята: темата в дебютния роман на немски на Анна Димитрова.