ГЕОРГИ ПЕТРОВ

Много ми се искаше в първите  дни на новата година да гледам хубав филм. Опитах няколко американски, но след петнайсетина минути се отегчавах. Забързаният диалог, от който трудно се разбира нещо, или пък трябва да си водиш записки, предсказуемият сюжет, ме отказваха. Гладен бях за истинско кино, за два часа, в които да забравя всичко около себе си, и затова се обърнах към класиката. Не помня кога бях гледал „Амаркорд“ на „Федерико Фелини – вероятно преди повече от 30 години. Та подходих напълно неподготвен, без каквито и да е очаквания, но… Майсторът си е майстор, без значение кога е снимана и с какъв бюджет е лентата. 

Съжалявам за подрастващите, които гледат филми, правени по компютърни игри и комиксови герои. Съжалявам ги, защото едва ли ще намерят сили да се обърнат към кинообразците от ХХ век. Съжалявам ги, защото се губят безвъзвратно в манифактурата на произвеждащите блокбъстъри.

А всеки кадър в „Амаркорд“ е шедьовър, всеки персонаж, без значение колко време е на екрана, е уникален, неповторим. Диалогът е толкова свеж и в същото време непретенциозен. Автентичността пък, до която достига лентата, е смайваща – на моменти оставаш с впечатлението, че това е документалистика и само хуморът и самоиронията подсказват, че това е художествена творба. А Нино Рота – неговата музика извира сякаш от сърцето на дълбоката италианска провинция. 

И след 124-те минути в плен на магията на Фелини ми се прииска да заживея в 30-те години на ХХ в., без днешните екстри – мобилни телефони, различните айпади, айподи и т.н. Да бъда свободен, да скитам полугладен по улиците, да слушам семейните кавги, да гледам свалките на големите, да бъда влюбен в сексапила на голямата регионална красавица... 

Ако имате възможност, гледайте „Амаркорд“. Това не е реклама, но самият филм е реклама на истинското кино. Онова без фалш, без излишни напъни за оригиналност и специални ефекти – животът такъв, какъвто е бил, но представен като изящно художествено произведение.

Кои са актьорите, какви награди е спечелил филмът и всички останали подробности – в „Гугъл“ са, на един клик разстояние. 

 

  • АПЛОДИСМЕНТИ

    "Тя беше на много голяма висота..."

    Отзиви на международната оперна критика за дебютната за Соня Йончева роля на Лиза от "Дама Пика" на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 137 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.

Тя танцува това лято

 

Заснет в Унгария „само“ за 90 милиона долара , „Балерина“ се очертава да е летен хит и да допринесе за поддържане интереса към легендарния свят на Джон Уик.

Българската дилема: между вера и далавера

 

Да рецензираш Александър Кьосев е – казано на корпоративен език – „истинско предизвикателство“. Но и опасна работа, защото ако я вършиш „необмислена или недомислена“, само ще се регистрираш като позорен участник...