Федерико Фелини (1920 – 1993) беше може би "най- италианският” и едновременно с това “най- универсалният” режисьор на Италия. “Осем и половина”, “Пътят”, “Нощите на Кабирия”, “Рома”, “Амаркорд”, “Клоуните”, “Градът на жените”, “И корабът пътува...” - творчеството на един магьосник, без чието присъствие е трудно да си представим  изминалия ХХ век.

Неговият свят отдавна не е само филмов - той е и част от духа на епохата, в която имаме щастието или нещастието да живеем.

Фелини свърза по неповторим, гениален начин гротескното и възвишеното, носталгичното и сатиричното, буфонадното и  лиричното , за да създаде нов, уникален жанр в седмото изкуство, който след него трудно може да бъде достигнат. Днес просто нямаме режисьор от неговия ранг.

 

 ДУМИ НА ВЕЛИКИЯ РЕЖИСЬОР:

  Мой братовчед, който много обича да съставя родословни дървета, откри, че името на майка ми - Барбиани, било известно още през XV век в папския двор на Мартин IV. Този мой прадядо, фармацевт и алхимик бил въвлечен в някакъв шумен процес с отрови. Осъдили го и цели  34 години /!/  укротявал плъховете и паяците в затвора на Ватикана. Може би тъкмо от него съм наследил вкуса към режисурата.

+

Какво е могло да си мисли едно провинциално момче в Италия по времето на Мусолини - за лицея, за църквата, за американските филми в събота, а през  лятото за плажа и за момичетата по бански костюми.

Нямам кой знае какви спомени, но съм ги вложил в моите филми. Като ги подарих на публиката, аз изтрих част от тях и вече не мога да различа реалното от измисленото.

Истинските спомени се покриват от рисуваните проспекти, върху които е изобразено морето, а георите от моето юношество в Римини са изблъскани от грубите лакти на актьорите и статистите от филмите ми...

+

Имам чувството, че цял живот съм снимал един и същи филм: все същите образи, един и същ материал, погледнат от различни ъгли.

 +            

 Киното е божествен начин за представяне на живота, който конкурира Бога- Отец!”

Нито едно изкуство не е в състояние да създаде такъв свят, тъй близък до истинския...

За мен идеалното място за кино е Петото студио на “Чинечита”. В това помещение, когато е празно, аз създавам свят, обзет от Абсолютното чувство, от Екстаза!

+

Светлината е субстанцията на киното. Тя е идеология, чувство, цвят, тон, дълбочина, атмосфера и дори разказ!

Светлината в киното помага ,изтрива, обогатява, нюансира, подчертава: прави фантастичното истинско, а реалното - сън.

Светлината подсказва, внушава, превръща в мираж баналното и всекидневното. Светлината придава блясък или набраздява: създада експресия там, където последната липсва.

Светлината очертава елегантността на една фигура, подчертава един пейзаж, прави магичен и най- простия декор.

Светлината е първият от ефектите  в киното - смятат я за вълшебство, за алхимия, за машина за чудеса...

Филмът се пише не с мастило, а със светлина, а стилът се изразява единствено чрез нея!

 +

 Щях да се радвам, ако се бях родил поне преди двайсет години, за да мога да работя в киното на пионерите. Да участвам в раждането на това невероятно изкуство. Щях да бъда по- доволен, отколкото съм сега, когато се говори за структурализъм или семиотика.

Съжалявам, че изгубих доста време между отделните си филми, че зарязах доста проекти, а не трябваше...

 +

 "Преди много години вярвах, че като остарея, ще мога да прочета книгите, които ме очакваха толкова време верни и безкрайно търпеливи, че ще ходя по музеи, ще посетя дори Индия и Тибет. А сега се утешавам, макар и временно, като си мисля за великите старци, за които говори в прекрасната си книга Симон дьо Бовоар.

Чета и препрочитам страниците за Толстой, Джузепе Верди и Виктор Юго. И търся някои паралели между тях и мен, но все не ги намирам..."

 

Бележка и превод от италиански: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ЦЕЛТА

    “Величие и низост" показва какви политици липсват днес

     

     Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 139 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Истинският паспорт на поета

 

Прекрасното творчество на Кирил Кадийски е едно от малкото, което воюва самоотвержено с ерзац литературата

Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм

 

Евгени Кънев за филма "Тютюн"

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър