„Искам да имам възможност да работя навсякъде и не желая някой да решава бъдещето ми. Това разбирам под свобода.”

„Багажът ми отлетя за Лондон. В него останаха най-скъпите ми земни съкровища: колекцията от балетни туфли и триката, които си купувах навсякъде, където съм танцувал – в Русия, Германия, Австрия, България, Египет. Тези загуби никога няма да мога да ги възстановя.”

„Кировският театър дава всичко 15 представления на месец. Трупата включва 15 солисти и 21 премиери (всеки от тях има право на главна роля). Така излиза, че всеки артист играе 5 пъти в годината. Репетираш, чакаш и ти остава само да се примиряваш.”

„Моите крака са кучета.”

„Любовта е бягане с препятствия към смъртта.”

„Техниката е това, към което човек се връща, когато вдъхновението му се изчерпи.”

„За мен чистота на движението не беше достатъчна. Имах нужда да изразявам по-голяма интензивност, повече ум.”

„Па де дьо е диалог на любовта.”

„Не ме грижа дали Марго е дама на британската империя или е по-стара от мен. За мен тя е вечно млад човек.”

„Длъжен съм да танцувам често и ако не го правя, ще се разруша.”

„Танцувам за собствено удоволствие. Не е оригинално да доставяш удоволствие на всички.”

РУДОЛФ НУРЕЕВ - съветски и британски балетист и балетмайстор, роден на 17 март 1938 г. Завършил е ленинградското хореографско училище и 20-годишен става солист на Кировския балет. През 1961 г. при гастрол в Париж отказва да се върне в СССР и става невъзвръщенец. Над 15 години е звездата на Лондонския кралски балет и е постоянен партньор на английската балерина Марго Фонтейн. Гастролира по целия свят, работи много интензивно –през 1975 г. има 300 изпълнения на сцената. Смята се, че Нуреев напълно изменя пасивната роля на танцьора в класическия балет. През 1983 г. става едновременно солист, хореограф и директор на Парижката опера. Умира от СПИН на 6 януари 1993 г. Работи почти до последния си ден.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.